В борбата с нередовния стомах - пребиотици

Страдате ли от нередовен стомах? Този въпрос се е превърнал в нарицателно за един немалко известен продукт на българския пазар, чиято реклама настойчиво „патрулира” из медийното пространство. Но нека се концентрираме малко повече върху същността на този въпрос и проблемите, които произлизат от неговия отговор.

Около половината от българското население страда от проблеми с "ходенето по голяма нужда", предимно с нередовната дефекация или по нашенски – запек. Статистиката показва, че жените са по-засегнати от този проблем, но и мъжкият дял хич не е малък.

Тези данни не са тайна и за българския пазар, все повече „чудодейни” препарати излизат на бял свят и ни обещават бързо, безболезнено и трайно лечение на запека и диарията. Дали го постигат? – може би.

Темата на тази статия обаче е малко по-различна. По-долу ще се спрем най-вече на това що е то дисбиоза и пребиотик, какво е действието на последния и как да извлечем полза от него.

Що е то дисбиоза?

Вероятно сте наясно с факта, че вашите черва се населяват от милиарди полезни бактерии, които съставляват нормалната микрофлора на вашия интестинален тракт. В норма тези бактерии превалират над болестотворните микроорганизми, които също обитават червата.

В някои случаи обаче, в резултат на продължително антибиотично лечение, стрес или лош хранителен режим се предизвиква дисбиоза (дисбактериоза) – състояние, при което се наблюдава потискане на нормалната микрофлора и прекомерно размножаване на болестотворни бактерии и/или гъбички. Дисбиозата може да причини както диария, така и запек.

Един интересен феномен, който все повече и повече зачестява, е така нареченият постинфекциозен колит, т.е. възпаление на дебелото черво след инфекция. Това състояние може да трае изключително дълго време, особено ако не се потърси лекарска помощ. То започва с инфекция на дебелото черво, която се проявява най-вече с течни диарични изхождания. След като инфекцията се излекува (с или без антибиотици), състоянието на човек се подобрява, но остава трайна дисбактериоза, която е повод за постоянен дискомфорт в областта на корема, придружена с разстройство в дефекацията.

Пребиотиците – ключът към спасението?

Пребиотиците могат да възстановят нормалното бактериално равновесие в храносмилателния тракт. За разлика от пробиотиците, тяхното действие настъпва по-бавно, но почти винаги е по-трайно.

Възприето е следното определение:

Пребиотиците представляват селективно ферментирани съставки, които позволяват настъпването на определени промени в състава и активността на стомашно-чревната микрофлора, така че се подобрява храносмилането и цялостното здраве на човек. С по-прости думи пребиотиците са несмилаеми хранителни вещества, които след консумация преминават почти непроменени през храносмилателния тракт и избирателно стимулират растежа на полезните бактерии в червата.

Хранителни вещества, отговарящи на тези критерии, са най-вече олигозахариди (късоверижни захари). Те стимулират предимно растежа на бифидобактериите и поради тази причина могат да се срещнат в литературата и като бифидогенни фактори.

Функции на пребиотиците в тялото

Ефектите на пребиотиците в организма са твърде разнообразни. Най-важните от тях са свързани с метаболитния и имунен статус на организма:

• Увеличават броя на бифидобактериите
• Увеличават абсорбцията на калций, магнезий и желязо
• Подпомагат имунитета

Пребиотици в храната

Олигозахаридите, които стимулират естествената микрофлора, са много на брой, но най-често срещаните в нашата храна са фруктоолигозахариди (ФОС), инулини, лактилол, лактулоза, лактозахароза, изомалтоолигозахариди, соеви олигозахариди и др.

В таблицата по-долу ще представим храните с най-голямо съдържание на пребиотици:

В соята, боба и лещата също се намира известно количество пребиотици. Съществуват и голям брой хранителни добавки, които съдържат в състава си комбинация от про- и пребиотици.