Диабет (захарна болест) - диагностика и скрининг

Има три начина за поставяне на диагноза захарен диабет:

1. При наличие на клинични признаци, характерни за диабет (полиурия, полидипсия, необяснимо намаление на тегло) и случайна плаз­мена глюкоза > 11,1 mmol/l, т.е. проба взета по всяко време на де­нонощието без оглед на времето от последното хранене;
2. При плазмена глюкоза на гладно > 7,0 mmol/l, т.е. да е спазен интервал от последния прием на храна поне 8 часа;
3. При плазмена глюкоза на 2-я час в хода на орален глюкозо-толерантен тест (ОГТТ, проведен съгласно изискванията на СЗО) > 11,1 mmol/l.

Оформят се и две допълнителни състояния между нормален глюкозен толеранс и захарен диабет:

• Нарушена гликемия на гладно (НГГ) - плазмена глюкоза на гладно от 6,1 mmol/l до 6,9 mmol/l;
• Нарушен глюкозен толеранс (НГТ) - плазмена глюкоза на втория час в хода на орален глюкозо-толерантен тест между 7,8 mmol/l и 11,0 mmol/l.

И двете нарушения (НГГ и НГТ) понасгоящем се наричат „предиабет".

Скрининг

Обичайно захарен диабет тип 1 се изявява с остри симптоми, характерни за заболяването или със значително висока кръвна захар.

Нерядко захарен диабет тип 2 се диагностицира едва при поява на късни усложнения на заболяването, и около 1/3 от пациентите със захарен диабет остават недиагностицирани. За скрининг се предпочита измерване на плазмената глюкоза на гладно (виж диагностика); ОГТТ не е удобен от практическа гледна тс ка и е по-скъп метод.

1. При лица над 45-годишна възраст и с ИТМ < 25 kg/m² се измервс плазмената глюкоза на гладно и в случай, че резултатите са в границата на нормата, скринингът се повтаря след 3 години;
2. Скрининг се прави и в по-млада възраст или при индивиди с ИТМ > 25 kg/m², и при които са налице някои допълнителни рискови фактори за развитие на захарен диабет