Лошото качество на съня и безсънието (инсомния) са свързани с повишени инсулин, глюкоза и инсулинова резистентност при пациенти с диабет тип 2, сочи проучване.
Това означава, че диагнозата и терапията на ендокринното заболяване трябва да отчитат възможното наличие на нарушения на съня. Ако подобряването на съня може да подобри глюкозния контрол, то първото би могло да се внедри като нова терапевтична интервенция, отбелязват д-р Кнътсън и колеги от University of Chicago.
През 2003-5 година авторите анализирали качеството на съня на 531 лица без диабет и 40 с диабет. За целта били използвани въпросници и китков актиграф. Диабетът бил дефиниран като нива на глюкозата >6.99 mmol/l, предишно поставена диагноза диабет или история за прием на антидиабетни препарати. Инсулиновата резистентност била установена чрез хомеостатичен модел (HOMA).
След отчитане на различни фактори, авторите установили, че по-високата с 10% фрагментация на съня при пациенти диабет е свързана с по-високи нива на глюкоза и инсулин на гладно, по-висок HOMA. Резултатите били още по лоши при лицата с инсомния.
Честото хъркане, който може да индикатор за проблемно дишане по време на сън било свързано с повишени глюкоза и инсулин на гладно, инсулинова резистентност при пациентите без диабет, но само преди отчитане на фактори като индекс на телесната маса. Това означава, че последният би могъл да играе някаква роля.
Авторите дават за пример двама пациенти. Единият е с диабет, добро качество на съня и нива на глюкозата на гладно от 7.8 mmol/l. Вторият пациент е идентичен, но с фрагментация на съня 15% или повече, клиничната граница за инсомния. При втория пациенти средната глюкоза на гладно би била с 0.7 mmol/l повече.
Източник: Doctorbg.com
