Един от основните въпроси, които занимават всеки сериозно трениращ, е свързан с разкриването на взаимовръзката между външното (физическо) натоварване и структурнофункционалните промени в oрганизма на трениращия. Ако си отговорим на този въпрос, ще успеем да оптимизираме тренировъчния процес до степен, доближаваща се до съвършенството.
Оптимално натоварване. Как да го постигнем?
За да се продължи определено функционално ниво на годност (в случая спортна форма) на организма е необходимо и определено ниво на физическо натоварване. Спадне ли това натоварване под „критичния минимум” функционалната годност на организма се понижава. Когато физическото натоварване прогресивно се увеличава, то се съпровожда и с положителни функционални изменения.
В този ред на мисли възникват два логични въпроса, които представляват голям интерес за мислещия и спортуващия човек:
- Право пропорционална ли е връзката между физическото натоварване и положителните функционални изменения? Т.е. дали е вярно твърдението, че колкото повече тренираме, толкова по-голям напредък ще постигнем?
- Могат ли безгранично да нарастват положителните адаптационни промени в организма?
Практиката показва, че съществува индивидуален предел на адаптация, при който темпа на прираста (адаптацията) постепенно се забавя. При продължителни максимални натоварвания се наблюдава срив на адаптацията. Оттук следва изводът: тренировъчното натоварване трябва да съответства на функционалното състояние на организма, т.е. да бъде адекватно.
Определение: най-голям функционален и морфологичен ефект се получава, когато натоварването е оптимално, т.е. максимално ефективно за всеки нов етап от спортната подготовка. Основното е да се намери зоната (диапазона) на въздействие, в която натоварването предизвиква положителни функции и структурни промени в организма.
Тази зона /диапазон/ на въздействие може най-точно да се охарактеризира чрез съотношението „доза-ефект”. Където дозата – това е физическото /външното/ натоварване, а ефектът – вътрешните промени в организма в резултат на въздействието. Водещ фактор се явява ефектът, защото той е коригиращ по отношение на дозировката.
Тази двустранна връзка определя 3 типа взаимодействие:
- положително (възходящо), т.е. натоварването има формиращо действие и носи нова информация за организма.
- неутрално (без промени) – натоварването има само подържаща, но не и стимулираща роля. Не носи нова информация /няма резултат/.
- негативно (низходящо) – когато натоварването е много слабо или много силно и води до отрицателен ефект – загубване на тренираността или претренираност.
Важно!Параметрите на външното /физическо/ натоварване има преходно значение и трябва непрекъснато да се актуализира т.е. да се сравняват с ефекта от неговото прилагане и да се променят в съответствие с настъпилите нови адаптационни промени в организма на спортиста. Т.е. оптималното натоварване не е статично положение, а спортиста трябва да нагажда постоянно тренировъчната си програма спрямо настъпилите нови адаптационни процес.
Видове натоварвания
В зависимост от състоянието на спортиста и задачите на подготовката се наблюдават редуване на максимални, средни и малки по сила натоварвания.
- Максимални натоварвания – те предизвикват качествено нови функционални и морфологични промени в организма на границата на неговите пределни възможности за даден етап от подготовката.
- Средни – изпълняват предимно стабилизираща функция, стабилизират постигнатия резултат от максималните натоварвания.
- Малки натоварвания – активизират възстановителните функции на организма и го подготвят за нови максимални натоварвания.
Важно! Основно значение за качеството и ефективността на тренировъчния процес е оптималното състояние между всички елементи на натоварването, съобразено с моментното състояние на спортиста.
- “Стрес и адаптация в спорта” - проф. Даниела Дашева, 1998 г.,
- “ Теория и методика на спортната тренировка” Любен Кръстев, Свилен Нейков, Даниела Дашева, 2001 г.
