В зависимост от локализацията и засягането на нервните структури травмите на нервната система се делят на черепномозъчни, гръбначномозъчни и травми на периферните нерви. Черепномозъчните травми са всички увреждания на меките тъкани на черепа, черепните кости, мозъчните обвивки и главния мозък, които са причинени от различни механични (травматични) фактори. Аналогично определение може да се даде за травмите на гръбначния мозък.
В 50-75% от случаите травмите на централната нервна система (главен и гръбначен мозък) са причинени в резултат на пътно-транспортни произшествия.
Статистика на травмите на мозъка
Травмите на нервната система са една от водещите причини за смърт в трудоспособна възраст – между 15 и 40 години, особено в последните десетилетия с масовото навлизане на автомобилите в бита на човек. Както вече изтъкнахме, от 50% до 75% от тези травми се дължат на пътно-транспортни произшествия и значително по-рядко - на битови и промишлени злополуки. Те са до 3 пъти по-чести при мъжете.
Травмите на нервната система имат голямо социално-битово значение, тъй като в голям брой от случаите водят до тежко инвалидизиране или смърт на пострадалия.
Видове травми на нервната система
Травмите на нервната система могат да се класифицират според редица фактори. Най-често те се делят на закрити и открити:
1. При закритите мозъчни травми целостта на костните структури (череп или гръбначен стълб) и покриващите ги меки тъкани (кожа) е запазена. В редки случаи се установяват фрактури на костите без нарушение на целостта на кожата. Обособяват се две категории закрити мозъчни травми:
1.1. Мозъчно сътресение – най-честата и сравнително лека мозъчна травма без установени морфологични увреди на мозъка
1.2. Мозъчна контузия – тежка закрита травма със загуба на съзнание и морфологични увреди на мозъчната тъкан
2. Откритите травми на мозъка се характеризират с нарушение на меките тъкани. Те протичат най-често с фрактури на черепа. Откритите травми се делят на:
2.1. Проникващи – при нарушение на твърдата мозъчна обвивка
2.2. Непроникващи – при запазена твърда мозъчна обвивка, агентът не прониква в кухината
Според тежестта мозъчните травми се делят на леки, средно тежки и тежки.
Според своята локализация травмите се делят на черепномозъчни (краниални), гръбначномозъчни (спинални) и травми на периферните нерви.
Симптоми и клинична картина на травмите
Симптомите и клиничната картина зависят от засегната нервна структура и от тежестта на травмата.
При засягане на гръбначния мозък се развиват най-често моторни и сетивни нарушения. Ако е налице пълно прекъсване на гръбначния мозък, под мястото на увреда се развива внезапна парализа и анестезия. Ако травматичния агент е действал над поясно-кръстцовото задебеление, сетивните и моторните нарушения на долните крайници се съпътстват с тазово-резервоарни разстройства (задръжка и инконтиненция на урина и изпражнения).
Леките черепномозъчни травми протичат с общомозъчни оплаквания, които са преходни и напълно обратими. Тежките травми се съпътстват със загуба на съзнание и огнищна неврологична симптоматика
