Болестта на Алцхаймер, още известна като старческа склероза или просто Алцхаймер, спада към групата на дегенеративните заболявания на нервната система, които са болести с неизяснена причина, наследствена предразположеност и прогресивен ход на развитие в продължение на няколко години.Болестта на Алцхаймер е най-честата причина за деменция.
Деменцията е неврологичен синдром, който се дължи на упадък на познавателните (когнитивни) функции на човек до такава степен, че той трудно или въобще не може да изпълнява ежедневната си дейност. Най-често деменцията засяга първоначално краткосрочната памет, а след това се наблюдава и нарушение на останалите когнитивни функции (виж деменция).
Съдържание: |
История и съвременна класификация на Алцхаймер
Болестта на Алцхаймер е описана за първи път от Alois Alzheimer, който през 1906 г. регистрира първия ни познат случай на заболяването – жена на 55 годишна възраст, която е починала със симптомите на тежка деменция. При нейната аутопсия се установяват редица тежки патологични нарушения на кората на главния мозък.
Първоначално диагнозата Алцхаймер е била поставяна само на хора под 65-годишна възраст, а в останалите случаи се е смятало, че става въпрос за „сенилна деменция”. В последствие се установява, че се касае за едно и също заболяване, което значително се различава от нормалните процеси на остаряване при възрастни хора.
Болестта на Алцхаймер се класифицира въз основа на възрастовата група, която тя засяга:
- Ранен Алцхаймер – преди 65-годишна възраст
- Късен Алцхаймер – след 65-годишна възраст
Статистически данни и социално значение на Алцхаймер
Болестта на Алцхаймер е причина за възникване на приблизително 60% от случаите на деменция в третата възраст. За сравнение втората по честота причина за деменция е мозъчно-съдовата болест с 15%.
С напредване на възрастта заболяемостта значително нараства, като се удвоява за всеки 5 години след 60 годишна възраст. Обичайно болестта на Алцхаймер се диагностицира при хора след 65 годишна възраст. В таблицата по-долу са представени данни за ново-диагностицираните случаи за период от една година на 1000 души:
| Възраст | Нови случаи на Алцхаймер за период от една година |
| 65-69 | 3 |
| 70-74 | 6 |
| 75-79 | 9 |
| 80-84 | 23 |
| 85-89 | 40 |
| 90- | 69 |
Статистиката за България показва, че около 100 000 души страдат от деменция, от които 50 000 са жертви на болестта на Алцхаймер. Това превръща заболяването сред трите най-чести причини за смърт.
През септември 2009 броят на болните в световен мащаб са повече от 35 млн., а до 2050 тази цифра вероятно ще нарастне до 107 млн. души.
Какъв е механизмът на развитие на болестта
Подобно на останалите дегенеративни заболявания виновникът за появата и развитието на заболяването е видоизменен белтък (протеин), чието извънмерна продукция и отлагане около нервните клетки на мозъчната кората води до масово загиване на техните тела и аксонални окончания. Този протеин се нарича бета-амилоид и произхожда от APP (амилоид прекурсорен протеин), който нормално се намира в нервната система.
Загубата на корови нервни клетки води до изявата на дементния синдром.
Симптоми и клинична картина на Алцхаймер
Болестта на Алцхаймер е необратимо дегенеративно заболяване, което започва неусетно с неспецифични симптоми, прогресира постепенно и води до прогресивно влошаване в рамките на няколко до десет години – средностатистически 7 години.
Въпреки че болестта се отличава с индивидуални различия и може да протече по различен начин при всеки болен, съществуват голям характерни симптоми. Най-ранните симптоми на Алцхаймер често се припокриват със „свързани със остаряването” проблеми или с възникването на депресия. През първия стадий (на амнезия) на заболяването най-честият симптом е загубата на краткотрайната памет и проблеми в заучаването на нови факти.
С прогресирането на болестта симптомите се задълбочават и болният навлиза неусетно във втория стадий на заболяването. Наблюдават се:
- Обърканост
- Раздразнимост
- Агресия
- Чести промени в настроението
- Трудности в говора
- Загуба на дългосрочната памет за изминали отдавна събития и хора
- Асоциално поведение и затваряне в себе си
В крайния стадий болните не могат да се грижат сами за себе си, да общуват, да се обслужват и дори да се хранят самостоятелно. Заболяването завършва с летален край.
Диагнозата се поставя от невролог след щателен преглед с извършването на когнитивни тестове. При появата на някои от по-горните оплаквания се обърнете към лекар, защото ранното откриване на заболяването е от съществено решение за неговото лечение. Взема се под внимание когнитивното нарушение, неговата давност и прогресия, както и затрудненията на болния при извършване на обичайните му дейности. Трябва да се изключат всички други възможни причини за деменция като инфекциозни, съдови, токсични, недоимъчни, психични и др.
Ако суспектният страда от депресия, трябва да се причини, дали тя е причина за дефита на познавателните функции или е резултат от болестта на Алцхаймер.
Какви изследвания са подходящи?
Специфични изследвания за диагностицирането на деменция са когнитивните тестове, с помощта на които се определя, какъв е умствения дефицит.
По преценка на лекуващия лекар могат да се направят мозъчен скенер или магнитен резонанс.
Съществува ли лечение на болестта на Алцхаймер?
Заболяването е обект на медицинския предмет неврология и се лекува от невролог. Ранното диагностициране и лечение на заболяването намалява симптомите и забавя значително прогресията на Алцхаймер. За съжаление все още няма дефинитивно лечение.
Каква е прогнозата на заболяването?
Очакваната продължителност на живота на хора с Алцхаймер е намалена. Продължителността на живот след поставянето на диагноза е средно 7 години. По-малко от 3% от пациентите живеят повече от 14 години.
Как да се предпазим от Алцхаймер?
Редовните интелектуални занимания като играта на шах и честите социални контакти са свързани с понижен риск от развитие на Алцхаймер, твърдят няколко епидемиологични проучвания. Въпреки това според специалистите все още няма ясни доказателства, които да сочат, че определени дейности са ефективни в превенцията от Алцхаймер. Смята се, че съществува зависимост между начина на живот и развитието на Алцхаймер.
