Мигрена

(обновена )

Мигрена е неврологичен синдром, който се характеризира с тежко главоболие, гадене и патологично изменени възприятия. Мигренното главоболие представлява състояние, три пъти по-често срещано при жени отколкото при мъже.

Типичните болки траят от 4 до 72 часа, засягат само едната половина на главата и са пулсиращи. Симптомите включват гадене, повръщане, повишена чувствителност към светлина и звук (виж симптоми). При 1/3 от хората, страдащи от мигренозни пристъпи, симптомите се предшестват от аура – необичайни зрителни, обонятелни или други усещания.

Съдържание:
 
5. Диагностика на мигрена
6. Как да предотвратим пристъп на мигрена?
7. Какво е лечението на мигрена?
8. Каква е прогнозата?

 

Какви видове мигрена съществуват?

Според International Headache Society (IHS) диагнозата и лечението на мигренозното главоболие се основават на следната класификация:

  • Мигрена без аура или обичайна мигрена – включва мигренозни главоболия, които не се предшестват от аура (зрителни смущения и др.)
  • Мигрена с аура – включва мигренозни главоболия, които се предшестват от аура. По-рядко аурата може да възникне самостоятелно, без да се последва от главоболие.
  • Периодични синдроми при деца, които са предшественици на мигренозния пристъп – включват периоди на тежко повръщане, коремна мигрена (коремни болки с гадене) и доброкачествени пристъпи на вертиго.
  • Ретинална мигрена – включва мигренни главоболия с зрителни смущение или дори кратка загуба на зрението в едното око.
  • Усложнения на мигрената – включват главоболия и/или аури, които са необичайно дълги или причиняват припадаци или мозъчно увреждане.
  • Вероятна мигрена – това са състояния, които притежават няколко характеристики на мигрената, но не съществуват достатъчно доказателства, за да бъдат диагностицирани като такава.

Какво може да отключи пристъпа?

Отключващите фактори са всички фактори, които допринасят или самостоятелно предизвикват появата на мигренозно главоболие. Те могат да бъдат с различен произход – поведенчески фактори, фактори на околната среда, инфекции, хранене, химически или хормонални фактори. В медицинската литература тези фактори се наричат „преципитанти”. Ето някои от тях:

  • Алергични реакции
  • Ярка светлина, силен звук или специфични миризми
  • Физически или емоционален стрес
  • Промени в ритъма сън-бодърстване
  • Активно или пасивно тютюнопушене
  • Прескачане на хранене
  • Алкохол
  • Промени в менструалния цикъл, прием на контрацептиви, хормонални промени по време на прехода към менопауза
  • Тензионно главоболие
  • Храни, съдържащи тирамин (червено вино, старо сирене, пушена риба, пилешки дробчета и някои бобови), нитрати или глутамат
  • Други храни като шоколад, ядки, авокадо, банани, цитрусови плодове, лук и др.
  • Промени във температурата, атмосферното налягане и времето

Какъв е механизмът на възникване на мигрена?

В началото се е смятало, че мигрената се причинява от преходна вазоконстрикция. Тази теория сега се приема като второстепенна заmigrena възникването на мозъчната дисфункция.

В последните години се прие тезата, че мигренозния пристъп е резултат на разпространяваща се корова депресия – деполяризиционна вълна, възникваща в окципиталните дялове и разпространяваща се към фронталните със скорост 2-3 мм/мин. Този процес предизвиква освобождаване на възпалителни медиатори и болкова възбуда на коренчетата на черепно-мозъчните нерви, основно тригеминалния нерв, който е отговорен за сетивността на лицето и главата.

Не е изключен и варианта, при който мигрената е симптом на друго заболяване, каквато е ситуацията при някои форми на хипотироидизъм.

Какви са симптомите и клиничната картина?

Симптомите варират изключително много измежду отделните хора. Ето защо не може да се каже с 100% сигурност, какво страдащият от мигрена човек изпитва преди, по време на и след мигренозния пристъп. Описаните по-долу четири фази са често срещани, но не всички страдащи от мигрена ги изпитват.

  1. Предшестваща (продромална) фаза, която се появява часове или дни преди главоболието – появява се при 40-60% от страдащите. През нея могат да се появат следните симптоми: понижено настроение, раздразнителност, депресия или еуфория, умора, прозяване, сънливост, схванатост на мускулите на врата, запек или диария, повишено уриниране и други симптоми от страна на вътрешните органи.
  2. Фаза на аура, която се появява точно преди пристъпното главоболие – характерна е за 20-30% от хората с мигрена. Аурата се състои от неврологични оплаквания, които се появяват от 5 до 20 минути преди главоболието и обикновено траят по-малко от 60 минути. Симптомите на аурата могат да бъдат зрителни (различни нарушения в зрението като появата на светкавици, линии, премрежване и халюцинации), слухови (шум в ушите) или моторни (проблеми с говора, потрепвания и схванатост).
  3. Постдромална фаза – варира в голяма степен. След главоболието голяма част от хората се чувстват изтощени и имат остатъчна болка, проблеми със запомнянето, храносмилателни проблеми, промени в настроението, депресия и слабост. Други обаче се чувстват освежени или еуфорични след мигренозния пристъп.
  4. Болкова фаза – типичното мигренозно главоболие е едностранно, пулсиращо, с умерена до силна болка, която затруднява физическата активност. Част от тези симптоми невинаги са налице, например болката може да бъде двустранна или да започва в едната половина на главата и после да се разпространява. Обичайният мигренозен пристъп трае от 4 до 72 часа при възрастни и от 1 до 48 часа при деца.

Диагностика на мигрена

Мигрената без предшестваща аура е трудна за разпознаване и често остава без диагноза или се поставя грешна такава. International Headache Society дава следните критерии за улеснение на откриване и диагностика:

  • 5 или повече пристъпи
  • Продължителност от 4 часа до 3 дни
  • 2 или повече пристъпи да са с едностранна локализация, пулсиращи умерени или силни болки, влошаване или избягване на рутинна физическа активност.
  • 1 или повече съпътстващи симптома – гадене и/или повръщане, фото- и фонофобия.

За мигрена с аура само две атаки са достатъчни, за да се потвърди диагнозата мигрена.

Как да предотвратим пристъп?

Профилактиката на мигрената е важна част от нейното успешно лечение. Предпазването може да състои в прием на определени лекарства или хранителни добавки, промени в начина на живот като повишената физическа активност и избягване на отключващите фактори.

Целите на превантивната терапия са да намалят честотата, болката и продължителността на мигрената.

Какво е лечението на мигрена?

Правилното лечение на мигрената се концентрира върху три неща:

  1. Избягване на отключващите фактори

  2. Контрол на симптомите

  3. Прием на профилактични лекарства

Хората, които често страдат от мигрена, често намират предписаното им лечение за неефективно. За да илюстрираме кое лечение е ефектино или не, трябва да въведем следното твърдение: лечението се смята за ефективно, ако поради него се намали честотата или силата на мигренозните пристъпи с 50%.

За успешното лечение на мигрена е необходимо то да бъде назначено от Вашия лекуващ невролог. Използват се най-вече:

  • нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВЛ)
  • антиеметични медикаменти
  • серотонинови агонисти
  • антидепресанти
  • алкалоиди
  • стероиди и др.

Ефектът от лекарството варира от човек на човек и затова лечението и изборът на медикамент трябва да се назначават строго индивидуално.

Каква е прогнозата?

В повечето случаи мигрената е хронично рецидивиращо състояние и за съжаление рядко се стига до неговото дефинитивно излекуване.

Рискът от сърдечно-съдови заболявания (вкл. сърдечен удар) е до 2-3 пъти по-висок при страдащи от мигрена. Това важи в пълна сила при млади жени на хормонална контрацепция.

Статистически данни и социално значение

Мигрената е често срещано състояние, което ще засегне 12-28% от световната популация в някакъв период от техния живот. От нея страдат предимно хора от бялата раса в развитите страни, като жените страдат около 3 пъти по-често от мъжете. Мигрената е два пъти по-често срещана в фамилиите с епилепсия.

Сами разбирате голямото социално значение на мигрената като самостоятелно заболяване, което обхваща милиони хора по целия свят. Силните пристъпи на главоболие влошават значително качеството на живот на страдащите и водят до тяхната временна нетрудоспособност с големи загуби за обществото.

Дискутирайте тази статия