Полиомиелит (детски паралич)

(обновена )

Полиомиелит, още известен като детски паралич или болест на Хайне-Медин (Heine-Medin), е остро вирусно инфекциозно заболяване, което се пренася от човек на човек основно по фекално-орален път. Революция в борбата с полиомиелит е създаването на ваксина срещу него през далечната 1950 г.

Въпреки че в 90% от случаите на полиовирусна инфекция не се наблюдават никакви симптоми, в останалите 10% заразените индивиди могат да страдат от голяма разновидност на клинични оплаквания. В 1-2% от случаите на инфекция вирусът атакува централната нервна система с афинитет към разрушаване на моторните неврони, което причинява развитието на мускулна слабост и остро настъпили мускулни парализи.

Съдържание:
1. Класификация на полиомиелит
2. Как може човек да се зарази от полиомиелит?
3. Симптмоми и клинична картина на полиомиелита
4. Предпазване и ваксина срещу полиомиелит
5. Лечение и прогноза на полиомиелит

Класификация на полиомиелит

Полиомиелит е заболяване, причинено от три различни серотипа полиовируси. Инфекцията с тези вируси не означава непременно развитие на пълната клинична картина на заболяването. Всъщност в около 90% от случаите заразяването протича безсимптомно без дори човек да разбере, че някога е бил заразен. Смята се, че хора с нормална имунна функция не развиват пълната форма на болестта. Възможни са няколко варианта на протичане на инфекцията:

  • Безсимптонно (90%) – развива се имунитет без болестни симптоми
  • Абортивен полиомиелит (4-8%) – лека обща инфекция без неврологични симптоми
  • Менингит (1-2%) – проявява се с менингеален синдром като главоболие, повръщане, вратна ригидност, но без парализи
  • Паралитичен полиомиелит (0,1-0,5%) – пълно развитие на болестта с периферни парализи

Как може човек да се зарази от полиомиелит?

Полиомиелитът е силно контагиозно (заразно) заболяване и се пренася лесно от човек на човек. В ендемични райони полиовирусите могат да инфектират на практика цялата човешка популация при неспазването на добра лични хигиена. Пикови сезони са лятото и есента.

Инкубационният период (времето от срещата на човек с вируса до появата на първите симптоми) обикновено трае от 6 до 20 дни. Вирусните частици се изхвърлят навън чрез фекалиите за период от няколко седмици. Полиомиелитът се пренася по фекално-орален път чрез консумацията на заразена вода или храна. По-рядко се среща орално-оралния път на пренасяне, който е особено чест за случаите на полиомиелит в райони с добри санитарни и хигиенни условия.

Полимиелитът е най-силно заразен в дните около появата на първите симптоми, но пренасянето от човек на човек е възможно винаги, когато в слюмката или фекалиите има полиовируси.

Факторите, които могат да допринесат за развитиете на инфекцията или да утежнят вече съществуваща такава, са лошия имунен статус и хранене, тонзилекотомия (изваждане на сливиците), липсата на физическа активност след настъпване на парализите, скелетно-мускулна увреда поради травматичното инжектиране на ваксина или терапевтични агенти и бременност.

Симптоми и клинична картина на полиомиелит

При пълното развитие на заболяването с неврологична симптоматика се различават 6 стадия с различни симптоми:

  • Първи стадий на проникване на вирусните частици в кръвта – характеризира се с грипоподобна симптоматика, най-често с висока температура 38-40 C, главоболие, болки в мускулите, безсъние, безапетитие, гадене, повръщане и др. Продължава от един до четири дни.
  • Стадий на привидно оздравяване – характеризира се с общо подобрение и трае 1-2 дни, може и да липсва.
  • Препаралитичен стадий – характеризира се с развитието на менингит. Ето защо симптоматиката е характерна за менингеалния синдром – температура, главоболие, вратна ригидност, трудна подвижност в големите стави, болки в гърба и мускулите и др.
  • Паралитичен стадий – характеризира се развитието на несиметрични вели парези и парализи. Този процес ангажира най-често долните крайници - предимно по-горните мускулни групи.
  • Възстановителен стадий – настъпва едва след спадането на температурата, някъде след 10-15 дни от настъпване на парализите. Възстановяването зависи от броя и тежестта на парализите и състоянието на болния. Трае до 2-3 години и след това настъпва резидуалния стадий.
  • Резидуален стадий – при пълно възстановяване този стадий липсва. Характерни за него са остатъчни необратими парализи с атрофия на засегнатите мускули.

Предпазване и ваксина срещу полиомиелит

Профилактиката на полиомиелита се извършва чрез ваксина от атенюирани живи полиовируси, която се приема през устата. Нейните достойнства са, че тя е сравнително евтина, лесно се приема и създава имунитет в червата. Въпреки това в много редки случаи (около 1 случай на 750 000 ваксинирани) атенюираният вирус може да причини парализи.

Добрата лична хигиена е също важна предпоставка за предпазване от инфекцията.

Лечение и прогноза на полиомиелит

Предпазването чрез масова имунизация на населението с ваксина е най-доброто решение за справяне с полиомиелита. Лечението е по-скоро симптоматично. То трябва да се проведе от лекар-специалист и се състои в терапия с антипиретици, витамини от група B и Е, кортикостероиди и диуретици.

За успешното лечение на полиомиелита е важно полагането на грижи за недопускане на деформиране на крайниците.

Смъртността от полиомиелит се движи в рамките на 5-8%. Тя е най-висока при малки деца и възрастни хора. След преболедуване на заболяването част от преживелите се възстановяват напълно, а друга част – частично.

Дискутирайте тази статия