Епилепсия - определение, причини, симптоми и лечение

(обновена )

Епилепсията е едно от най-честите хронични заболявания на главния мозък и нервната система изобщо. Тя се характеризира с повтарящи се пристъпи, които се проявяват с различни двигателни, сетивни, автономни, психични и поведенчески нарушения. Епилептичният пристъп невинаги протича със загуба на съзнание и припадък. Единични пристъпи не се приемат за епилепсия.

Причините за възникването на епилепсия могат да бъдат от най-различно естество и често остават неизяснени.

Съдържание:
2. Какви могат да бъдат причините за епилепсия?
3. Лечение на епилепсия
6. Разпространение на епилепсията

Какви видове епилептични пристъпи и синдроми съществуват?

Класификацията на епилептичния пристъп е твърде сложна и важна задача пред лекуващия невролог. От една страна – сложна, защото често няма никакви свидетели на припадъка, а пациентът няма спомен за него. От друга страна определянето на вида епилепсия е важно за предписването на правилно лечение.

Епилепсията може да бъде класифицирана според няколко критерия:

  • Според причината за епилепсия
  • Според вида на пристъпа – най-вече по данни на хора, присъствали по време на пристъпа
  • Според локализацията в мозъка, където епилептичния пристъп се появява
  • Като част от познат синдром
  • Според събитието, което отключва епилептичния пристъп (напр. четене на книга, слушане на музика, сън и др.)

Въпреки че всеки един от тези критерии са важни за лечението на епилепсията, най-честата класификация, която се използва за описване на пристъпите, ги разделя на две основни групи:

1. Парциални (фокални, огнищни) пристъпи – епилептичните прояви започват от точно определен огнище в кората на главния мозък. Парциалните пристъпи могат да бъдат:

  • прости – без загуба на съзнание
  • комплексни – с нарушение на съзнанието
  • парциални пристъпи с вторично генерализиране

2. Генерализирани пристъпи – епилептичният пристъп започва и обхваща двете голямомозъчни полукълба. Тези пристъпи винаги водят до частична или пълна загуба на съзнание. Те могат да бъдат:

  • абсанси – кратко нарушение в съзнанието
  • миоклонични пристъпи – с внезапни генерализирани мускулни контракции
  • клонични пристъпи – най-често при деца с фебрилни гърчове
  • тонични пристъпи – обикновено са нощни и се характеризират с разгъване на главата и сгъвания на ръцете
  • тонично-клонични пристъпи (grand mal) – внезапна „брутална” загуба на съзнанието, последвана от клонична и тонична фаза.

Какви могат да бъдат причините за епилепсия?

Епилепсията е многофакторно заболяване, т.е. голям брой фактори влияят върху появата и изявата на пристъпа. Причините за епилепсия могат да бъдат генетични и/или придобити в хода на индивидуалното развитие, като в отделните форми на епилепсия те имат различна тежест.

Мутации в няколко гена са свързвани с някои фамилни форми на епилепсия. При останалите случаи обаче генетичните фактори водят само до предразположение.

Придобитите фактори могат да се развият в резултат на увреда на мозъчната кора. Към тази група причини за епилепсия спадат: мозъчните инсулти, травми, тумори, дефекти по време на вътреутробното развитие и др.

Лечение на епилепсия

Лечението на епилепсията трябва да се провежда от лекар-специалист, най-често невролог или неврохирург. Всякакви медикаменти трябва да се приемат от епилептиците под техен контрол и предписание. Отграничаването на отделните форми на епилепсия е важно за провеждането на правилната терапия.

В някои случаи имплантацията на стимулатор на вагусовия нерв и спазването на хранителен режим (кетогенна диета) могат да подпомогнат лечението. Неврохирургичните операции могат да доведат до дефинитивно излекуване на епилепсията или поне да намалят честотата или тежестта на пристъпите.

Главната група медикаменти, които се използват за лечение на епилепсия, са антиконвулсантите. Често такова лечение трае цял живот и може да има огромен ефект върху качеството на живот. Изборът на антиконвулсант и неговата ефективност се определят от формата на епилепсия и от индивидуалните особености на организма. В редица случаи са възможни сериозни странични ефекти в резултат на терапията. Но във всички случаи ползите за човека трябва да надхвърлят вредите от страничните ефекти на лечението.

Поставяне на диагноза епилепсия

В диагностиката на епилепсията съществена роля играят историята (анамнезата) на заболяването според болния и очевидци на пристъпите. За съжаление обаче много често събраните по този начин данни са непълни и затова е нужна провокацията на пристъпа в специални условия и нейното наблюдаване от лекар-специалист.

Едно от задължителните изследвания още преди поставяне на диагнозата е електроенцефалографията със записване на електроенцефалограма (ЕЕГ). ЕЕГ може да има голяма диагностична стойност за определяне на формата на епилепсия и провеждането на специфично лечение. Компютърната томография и магнитният резонанс намират приложение за доказване на увреди в главния мозък.

Прогноза на епилепсията

В зависимост от вида епилепсия прогнозата варира в широки граници. Най-общо съществува условно разделение на епилепсията на:

  • доброкачествена, която се повлиява добре от лечението и не прогресира. В последствие може напълно да изчезне.
  • злокачествена, която не влияе от приема на лекарства и прогресира с времето.

Съществуват голям брой междинни варианти на епилепсия.

Разпространение на епилепсията

Епилепсията е едно от най-често срещаните сериозни неврологични заболявания в световен мащаб, както и в България. Разпространението на епилепсия сред населението е в границите на средно 5-10 случая на 1 000 човека. Тази честота е значително по-висока в развиващите се страни.

У нас честотата на епилепсия е около 10 случая на 1000 човека, като към 2005 година са регистрирани официално около 80 000 случая на епилепсия, от които 30 000 са деца. Националният център по епилепсия е университетската болница „Св. Наум” в София.

Дискутирайте тази статия

Публикувано на: 29 Юни 2014 10:03 от Vasilec #4535
Vasilec's Avatar
Лечението е предимно патогенетично, то не лекува причината за настъпване на епилепсия, така че за дефинитивно лечение трудно може да говорим.

Все пак, ако е постигната пълна ремисия на пристъпите, много внимателно под клиничен и ЕЕГ контрол може да се премине към спиране на терапията. Общоприетите рискови фактори за възвръщане на пристъпите са:

• Специфични епилептични синдроми (напр. ювенилната миоклонична епилепсия).
• Изискване към по-продължителна терапевтична ремисия (напр. при рефлексните епилепсии).
• Т.нар. профил с висок риск с морфологични и функционални патерни (специфични МРТ и ЕЕГ промени).

Естествено преценката е изцяло на лекуващия лекар.
Публикувано на: 17 Юни 2014 09:19 от elka petkova #4527
elka petkova's Avatar
zdraveite az se kazvam elka. sinat mi ena 25 godini za 1 pat polu4i pristap aepilepsia na 23 godini 8 oktombri beshe neshto strashno posinia zaxapasi ezika ritashe trepereshe nemogeshe da poeme vazdux tova prodalgi okolo10 minuti sled tova moge bi okolo 2 4asa nemogeshe da doidee na sebesi. tova se povtori pak na 17 dekemvri vzexago sas lineika v bol bolnitsata kadeto ustanovixa epilepsia .lekarat koito go pregleda me pita kakvo ragdane imax kak eroden imax me li problemi povreme na ragdane .toi eroden mnogo trudno beshe zadushen izplaka sas aspiratsia beshe 4eren kato katran po vreme na bremenosta vav 8 mesets padnax na sedni stalbi i se ydarix v korema vmomenta e na le4enie sas depakin xrono doktorat mi kaza 4e problemat mu e 90 protsenta ot ragdaneto iskam da znam da li moge da se izlekuva blagodaria vi mnogo