Рак на пикочния мехур - лечение

(обновена )

Лечението на рак на пикочния мехур зависи преди всичко от типа, местоположение и стадия на тумора. По принцип лечението на повърхностни и инвазивни карциноми е различно.

Повърхностен рак на пикочния мехур

70% от туморите на пикочния мехур са повърхностни тумори и се откриват в ранен етап. Следователно те представляват най-голямата част от туморите на пикочния мехур, които се подлагат на лечение. Тук спадат формите pTa, pTis и pT1. При тях засегната е само вътрешната стена на пикочния мехур, без туморът да е проникнал в мускулния слой.

Лечението се провежда чрез т.нар. трансуретрална резекция (ТУР). При този метод се влиза в пикочния мехур през пикочния канал. С помощта на инструмент наречен резектоскоп се отстранява тумора.

За да се минимизира риска от рецидив, което често става след 2-6 седмици, се прави допълнителна операция (последващо отстраняване). Допълнително може да бъде извършена след операцията местна химиотерапия (интравезикална). Лекарството се вкарва чрез катетър и действа само в пикочния мехур. Тази терапия намалява риска от повторна поява на тумора, но не във всички стадии на тумора е възможна и уместна.

Инвазивен рак на пикочния мехур

Един тумор се приема за инвазивен, когато той е проникнал в мускулатурата( стадий pT2-4).На този етап не е достатъчно да се проведе само трансуретрална резекция (ТУР), необходимо е да се отстрани целия пикочен мехур (радикална цистектомия), както и да се премахнат лимфните възли на таза.При мъжете се отстраняват освен това простатната жлеза с двете семенни мехурчета и се разделят двата семепровода. При жените се премахват също матката, яйчниците, маточните тръби и част от вагинална стена.

След премахване на пикочния мехур се прави искуствен път за оттичане на урина, като се извежда част от тънкото черво навън и се изпразва в торбичка, залепена на коремната стена. Друга възможност е да се направи нов мехур от част на тънкото черво, който да се свърже с пикочния канал. Това позволява уринирането, но може да бъде съпроводено с оплаквания като инконтиненция (неконтролирано уриниране) или непълно изпразване на пикочния мехур, при което урината трябва да се отвежда няколко пъти на ден чрез катетър.

Ако при някои пациенти не може да бъде отстранен мехура, е възможно да се извърши комбинация от ТУР, лъчетерапия и химиотерапия. Това обаче има по-нисък шанс за успех.

Химиотерапия

При тумори в по-напреднал стадий (стадии pT3 и 4) може да се проведе допълнителна химиотерапия преди или след операцията, с цел да се подобри успеха на лечението и да се намали риска от образуването на метастази. Лечението се провежда в рамките на първите три месеца след операцията. Ако вече има метастази например в белите дробове или черния дроб, химиотерапията е единственият начин да се удължи времето на преживяване.Химиотерапията има за цел да убива раковите клетки в целия организъм чрез спиращи клетъчния растеж лекарства (цитостатици). Цитостатиците са много ефективни срещу бързото размножаване на клетки, свойство, характерно за раковите клетки.

Лечение на рак на пикочния мехур само с прием на цитостатици не е възможно. Въпреки това при тумори в напреднал стадий с метастази химиотерапията спира за известно време размножаването на туморните клетки и по този начин се удължава времето на преживяване. Болките и оплакванията, свързани с тумора отшумяват и при някои пациенти дори може да се наблюдава и намаляване на размерите на тумора.

За постигане на максимален ефект срещу туморните клетки и намаляване на нежеланите ефекти, често се използват комбинации от различно действащи цитостатици. Лечението се провежда на етапи в продължение на няколко седмици. Между отделните етапи има по-дълги паузи, през които пациентът може да се възстанови от нежеланите лекарствени реакции. Етапите обикновено се повтарят от 3 до 6 пъти. Колко пъти трябва да се повторят във всеки отделен случай зависи основно от това, как се понася лечението и как то повлиява на тумора.

При лечението с цитостатици се засяга и нормална тъкан, която се подновява сравнително бързо. Това засяга предимно лигавицата на стомаха и червата, кръвообразуващата система в костния мозък и корените на косата. Възможни странични действия на химиотерапията са гадене, повръщане, диария, косопад, повишена чувствителност към инфекции и кървене.

Страничните ефекти могат да бъдат облекчени частично чрез съпътстващи мерки или лекарства. Повечето нежелани реакции на химиотерапията изчезват след спиране на приема на цитостатиците.

Дали ползите от химиотерапията или нежеланите действия ще преобладават при даден пациент не може да бъде предвидено преди лечението. Затова лекарят обяснява преди лечението, какво се очаква от лечението и какви могат да бъдат нежаланите странични ефекти за пациента. В един от пъвите етапи на лечението може да се провери, дали лечението уврежда тялото или състоянието се подобрява.

Лъчетерапия

Лъчетерапията унищожава раковите клетки. При рак на пикочния мехур лъчетерапията се провежда самостоятелно или в комбинация с химиотерапия (радиохимиотерапия).Проблем може да възникне поради близостта на пикочния мехур до ректума, който може да бъде повреден от големите дози облъчване. Лъчетерапията се провежда през кожата.Въпреки внимателното планиране и провеждане на лъчетерапията се очакват и нежелани странични ефекти по време на самото лечение. Те могат да настъпят непосредствено по време на лечението (например, диария, гадене, отделяне на кръв през ануса), или да се появят седмици или месеци след лечението.

Протичане на заболяването

При 70% от случаите, туморът се открива в ранен стадий (стадии pTa, T1, CIS) и заради това има добри прогностични шансове. След хирургичното отстраняване чрез трансуретрална резекция (ТУР) редовните контролни проверки са много важни. При 50% от случаите курсът на лечение трябва да се повтори още през първата година, при 50-70% от случаите през първите пет години, този процент може да се понижи до 20% при условие, че е проведена химиотерапия след операцията. Повърхностният рак на пикочния мехур може да се контролира дори и при появата на рецидиви, чрез редовни прегледи и многократни интервенции (ТУР).

При 16% от пациентите през първите пет години след операция се развиват тумори в по-напреднал стадий. Те се лекуват съобразно лечението на инвазивен рак на пикочния мехур. В повечето случаи се пристъпва към радикално премахване на пикочния мехур, като алтернатива съществува лъчехимиотерапия, последвана от трансуретрална резекция.

След радикалното отстраняване на пикочния мехур урината обикновено се изпразва чрез уростома или нов мехур направен от червото, който е свързан към уретрата. При 70% от подобни случаи с нов мехур засегнатите пациенти нямат проблеми, 15% от тях страдат от инконтиненция (неконтролирано изтичане на урината) и 15% от тях от нощна инконтиненция. В зависимост от стадия, в който се намира заболяването, при 80% от случаите с отстранен пикочен мехур( стадий pT2) има 5 годишен период на преживяемост и при 20%, ако се намират в стадий със засегнати лимфни възли.

Ако ракът се е разпространил с метастази в белите дробове, черния дроб или скелета, прогнозата е значително по-лоша. Със системна химиотерапия периодът на преживяемост е малко повече от една година.

Дискутирайте тази статия