Целулоза

(обновена )

Целулозата спада към групата на несмилаемите въглехидрати, наречени фибри или влакнини.

целулозаТя е воднонеразтворимо съединение и участва в състава на клетъчната мембрана на растенията, свързана с хеми-целулозата и пектина. Целулозата не се разгражда от храносмилателните ензими на човека, но някои чревни бактерии продуцират ензим - целулаза, който смила целулозата до разтворими вещества, резорбиращи се частично в долните отдели на храносмилателния тракт.

Източници на целулоза

Колкото по-нежна е целулозата, толкова по-добре се разгражда. Такава е целулозата в картофите и в повечето градински зеленчуци.

Богати на целулоза са следните храни:

  • зърнените храни,
  • триците,
  • ръжения и пълнозърнестия хляб,
  • варивата,
  • зелето,
  • марулята и др.

Функция на целолозата

Основна функция на целулозата е стимулиране на чревната перисталтика. Целулозата има по-слабо въздействие върху липидната и въглехидратната обмяна в сравнение с пекти­ните, но влияе върху моторната и секреторна функции на стомаха и червата. По този начин тя помага за намаляване на серумните липиди (холестерол и триглицериди) и нормализиране на нарушения глюкозен толеранс при хора с инсулинова резистентност и диабет.

Странични ефекти

Растителната целулоза на градинските зеленчу­ци е нежна и слабо дразни стомашно-чревната лигавица. В краставиците, зелето и марулята се съдържа по-груба целулоза, която може да предизвика оплаквания като подуване, крампи, газове и повишено коремно налягане.

Добавете коментар



Защитен код