Диабет (захарна болест)

(обновена )

Захарният диабет е хронично метаболитно заболяване, което се характеризира с повишени стойности на кръвна захар (глюкоза) в резултат на абсолютен или релативен дефицит на инсулин. Абсолютният дефицит се изразява в недостатъчното производство на инсулин от задстомашната жлеза, а релативен дефицит означава, че е налице намалена чувствителност на периферните тъкани към инсулин.

Инсулин представлява хормон, който се произвежда и освобождава в кръвта от задстомашната жлеза (панкреас). Неговата основна роля е да понижава нивата на кръвна захар, която се използва за основен енергиен източник на повечето тъкани. Инсулинът е отговорен за "вкарването" на глюкозата в клетките на черния дроб, мускулите и мастната тъкан. При недостиг на инсулин се развива състояние на повишена кръвна захар (хипергликемия), която стои в основата на заболяването захарен диабет.

Хроничната хипергликемия води до последващи усложнения за различни органи, като засяга основно очите (ретината), бъбреците, периферните нерви, малките и големи кръвоносни съдове.

Класификация на диабет

Захарният диабет най-общо се дели на диабет тип 1 и диабет тип 2:

Диабет тип 1
Диабет тип 2 Гестационен диабет
Абсолютен недостиг на инсулин поради разрушаване на отговорните за неговото производство структури в панкреаса - бета-клетките в панкреаса.
Относителен недостиг на инсулин поради намаляване на чувствителността на тъканите към хормона - инсулинова резистентност. В последствие се увреждат и бета-клетките в панкреаса, отговорни за производството на хормона. Захарен диабет, който се развива по време на бременността.
Други специфични типове диабет: дължащи се на други причини (генетичен дефект в бета-клетъчната функция, генетичен дефект в инсулиновото действие, заболявания на екзокринния панкреас, влияние на лекарства или химикали, други заболявания);

Разпространение и честота на диабет

Диабетът е социално значимо заболяване, което обхваща над 150 млн. души по целия свят и този брой се очаква да се удвои до 2025. В България болните са 300 - 350 хиляди. Случаите на диабет тип 2 значително превалират над тези с диабет тип 1. На тип 2 диабет се падат около 80-90% от случаите на диабет.

Традиционно смятан за болест на възрастните, в днешни дни диабет тип 2 все по-често се установява при деца във връзка със увеличаване на честотата на наднормено тегло и затлъстяване.

Най-достоверни са епидемиологичните данни, основаващи се на из­следване върху цялото население. В някои страни има добри национал­ни регистри на пациентите с диабет.

Оцененият брой на диабетиците в България е около 520 000 души (8,3% от населението > 20-годишна въз­раст) - 289 000 мъже (9,8%) и 231 000 жени (7,2%). Приблизително 316 000 (61,1 %) са с диагностицирано заболяване, а около 204 000 (38,9%) остават недиагностицирани. В САЩ случаите на недиагностициран диа­бет възлизат на 30%, а в Монголия 50%. В България около 377 000 (6,1%) души са с предиабет, състояние което може да прогресира до клиничен диабет, ако не бъде диагностицирано и лекувано своевремен­но.

Използвана литература:

  • Вътрешна медицина под редакцията на проф. д-р Захарий Кръстев, д.м.н.
  • Diabetes rates are increasing among youth NIH, November 13, 2007
  • Zimmet P, Alberti KG, Shaw J (December 2001). "Global and societal implications of the diabetes epidemic". Nature 414 (6865): 782–7.