Лъчелечение (лъчева терапия)

Съдържание:
1. Принцип на действие на лъчелечението
2. Класификация на лъчелечението
3. Радикално и палиативно лъчелечение
5. Нежелани реакции в резултат на лъчелечение

Как действа лъчелечението? Ефект на йонизиращото лъчение върху клетките.

Лъчелечението има за цел унищожаването на туморната маса. Това се постига чрез прилагането на йонизиращо лъчение. Взамодействието на последното с живата материя преминава през различни по продължителност фази – физична, физико-химична, химична и биологичната.

Биологичната фаза е най-продължителна и е главен „виновник” за успеха на лъчевата терапия в лечението на онкологични заболявания. Тя може да продължи от 1 секунда до края на човешкия живот. Основна роля тук играе молекулата на ДНК, която под действието на йонизиращите лъчения се изменя. Част от промените в нейната структура (мутации) водят до загиване на клетката при нейното деление – митотична смърт или по-късно.

Класификация на лъчелечението

В зависимост от положението на източника спрямо тялото разграничаваме следните основни видове лъчелечение:

  1. Перкутанно лечение – в 90% от случаите на лъчелечение се използва този метод. Източникът се намира извън тялото и облъчва туморната маса през кожата. С цел унищожаване на злокачествения процес се използват рентгенови (с по-скоро историческо значение), гама лъчи и електрони. Облъчвания с протони, неутрони, тежки хелиеви ядра, въглерод, фосфор и силиций те първа се развиват и навлизат в България, но вещаят нови успехи за лъчевата терапия..

  2. Кюритерапия (брахитерапия) – останалите 10%. Предимство на кюритерапията е реализирането на по-голяма доза в тумора, докато здравите тъкани около него не са засегнати драстично от действието на йонизиращото лъчение. Източникът се намира в близост до, в контакт с или вътре в самата туморна тъкан. Използват се закрити и открити радиоактивни източници. Кюритерапията се подразделя в няколко направления:

2.1. Интракавитарна (вътрекухинна) брахитерапия. Радиоактивните източници се поставят по предварително уточнен начин, съгласуван със законите на математиката и физиката за максимално облъчване на тумора и съхраняване на здравата тъкан, в нормални телесни кухини – носоглътка, хранопровод, матка, бронхи, влагалище и др. Източникът обикновено е радиоактивен цезий или иридий.

2.2. Интерстициална (вътретъканна) брахитерапия. Източниците на радиация (импланти) се поставят по предварително уточнен начин около тумора.

2.3. Метаболитна брахитерапия (лъчелечение с радионуклиди). При този метод на радиотерапия радионуклиди се приемат от пациента по орален, венозен или интратуморен път. Вариант на лечението с радионуклиди е приемът на радиоактивен йод при пациенти с карцином на щитовидната жлеза.

2.4. Екстракорпорална брахитерапия – за момента има няколко случая в света. При този метод на лъчелечение, който за момента е казуистика, даден орган се изважда временно от тялото, облъчва се и след това се връща.

В зависимост от целта на лъчевата терапия различаваме радикално и палиативно лъчелечение (виж по-долу).

В зависимост от използваните йонизиращи лъчи различаваме корпоскулярни и вълнови лъчения.

Радикално и палиативно лъчелечение

Радикалното лъчелечение цели пълно премахване на туморната маса и дългогодишна преживяемост на пациента с максимално добро качество на живот след лъчелечението. Това се постига чрез прилагане на точно определена и измерена, достатъчно висока доза в точно определен обем. Околните тъкани следва да бъдат максимално съхранени. В сравнение с палиативното лъчелечение тук се използват далеч по-големи канцерицидни дози.

Палиативното лъчелечение цели да намали или премахне симптомите, причинени от тумора като болка, нарушена проходимост при кухи органи (хранопровод, бронхи, стомах и др.), запазване на скелета и опорно-двигателната система и др. Пациенти на палиативна лъчева терапия обикновено са в напреднал стадий на заболяването и при тях радикално лъчелечение не е възможно поради широкото разпространение на тумора в тялото им. Използват се по-малки дози радиация в сравнение с радикалното лъчелечение.

Каква част терапията на ракови заболявания заема лъчелечението?

Лъчелечението е част от комплексното лечение на онкологични заболявания с йонизиращи лъчи, което се използва самостоятелно или в комбинация с други терапевтични подходи – хирургичен и медикаментозен (химиотерапия).

Съществуват терапевтични схеми за лечение на определени онкологични заболявания в различни стадий (лечебни тактики), които все специалист по лъчелечение спазва и се води по тях. Главният принцип е ползите за пациенти да са по-големи от загубите. В зависимост от мястото на лъчелечението спрямо хирургичната операция то може да бъде предоперативно и следоперативно. Лъчелечението може да бъде комбинирано с химиотерапия, но може и да се назначава като единствено и дефинитивно лечение, какъвто е случаят с рака на назофаринкса.

Нежелани реакции в резултат на лъчелечение

Това са ранните и късните лъчеви реакции, които са резултат от облъчването на здравите тъкани в близост до туморната маса. Те зависят от индивидуалните особености на организма и фактори, свързани с лъчелечението.

Ранните ефекти се появяват до 3 месеца след последната реализирана доза и са напълно обратими, т.е. нормално те не представляват опасност за пациента. Ранните лъчеви реакции могат да бъдат локални (еритем, левкопении, тромбопении, еритропении и др.) и общи (фебрилитет, диарии, гадене, повръщане, апатия и др.)

Късните лъчеви реакции възникват в периода между половин година и 5 години след приключване на лъчевата терапия. Те са значително по-опасни, тъй като част от тях са необратими и се повлияват трудно от каквото и да е лечение. Късните лъчеви реакции са характерни за бели дробове, черен дроб, нервна система и други бавно регенериращи се органи. За да се избегне появата на късни лъчеви реакции, трябва да се спазват препоръките на лекаря и да изпълнява точно плана на лечение.

Сподели или оцени, ако сме били полезни
fShare
0
5 1< 1< 1< 1< 1< Оценка 5.00 (1 глас)

Подобни материали

Discuss this article

INFO: You are posting the message as a 'Guest'