Артериална хипертония (високо кръвно налягане)

Съдържание

Съвременното лечение на артериалната хипертония трябва да бъде строго индивидуално, за да осигури на всеки пациент най-простия медикаментозен режим, който същевременно е най-ефикасен и се понася най-добре.

Основната цел на антихипертензивното лечение е да се постигне максимално намаляване на дългосрочния общ риск за сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност. Това изисква постоянен контрол на всички установени рискови фактори, включително тютюнопушенето, дислипидемията и диабет и подходящо лечение на придружаващите клинични състояния, както и лечение на повишеното артериалното налягане. Целеви стойности на кръвното налягане

На базата на съвременните доказателства от проведените проучвания може да се препоръча систоличното и диастоличното артериално налягане да бъде интензивно понижавано до стойности поне под 140/90 mmHg при всички хипертоници, и до по-ниски - ако се понасят добре.

При пациентите със захарен диабет или с бъбречно заболяване - и до стойности под 130/80 mmHg.

Трябва да се има предвид обаче, че постигането на систолично налягане под 140 mmHg може да се окаже трудно, особено при по-възрастните пациенти.

Избор на медикамент

Многобройните рандомизирани проучвания ясно потвърждават препоръките на Европейските дружества, на VІІ Американски доклад и на СЗО/МДХ, че основните ползи от антихипертензивната терапия се дължат в голяма степен на понижаването на артериалното налягане, независимо от това кой медикамент се използва.

Въпреки това медикаментите не са еднакви по отношение на тяхното действие и на предизвикваните от тях нежелани ефекти, а предпочитанията на пациента са предпоставка за съдействие и за успех на терапията.

Основните класове антихипертензивни медикаменти - диуретици, бета-блокери, калциеви антагонисти, АСЕ-инхибитори и сартани, са подходящи за започване и поддържане на антихипертензивната терапия.

Изборът може да бъде повлиян от редица фактори, включително от:

  • Миналия (благоприятен или неблагоприятен) опит на пациента с определен клас медикаменти.
  • Цената на лекарствата, въпреки че съображения, свързани с цената, не трябва да стоят над ефикасността и поносимостта.
  • Профила на сърдечно-съдовия риск при дадения пациент.
  • Наличието на увреда на таргетните органи, на клинично проявено сърдечно-съдово заболяване, бъбречно заболяване и диабет.
  • Наличието на други съпътстващи заболявания, които могат да благоприятстват или да ограничат използването на определени класове антихипертензивни медикаменти.
  • Възможността за взаимодействия с медикаменти, използвани за други налични в момента заболявания на пациента.

Групи лекарства за лечение на високо кръвно налягане

  • Бета-блокери.
  • ACE-инхибитори.
  • Диуретици.
  • Ca антагонисти.
  • АРБ (АТ1-блокери, сартани). Не се комбинират с ACE-инхибитори.
  • Алфа-блокери - рядко се прилагат

Монотерапия или комбинирано лечение

В зависимост от изходното артериално налягане и наличието на усложнения е разумно лечението да се започне с ниска доза на един медикамент или с комбинация от ниски дози на два медикамента. Съществуват предимства и недостатъци и на двата подхода.

Сподели или оцени, ако сме били полезни
5 1< 1< 1< 1< 1< Оценка 5.00 (1 глас)

Подобни материали

Тагове: хипертония