Генитален херпес (херпес на половите органи)

(обновена )

Гениталният херпес е полово предавана инфекция, от която се заразяват по-често жените, отколкото мъжете. Симптомите включват изтръпване, болка и появата на малки мехурчета на червена основа в близост до мястото на проникване на вируса, например областта на половите органи или ректалната зона, седалището или бедрата (виж по-долу).

Гениталният херпес се причинява от херпес симплекс вирус (HSV). Има два типа HSV:

  • HSV тип 1 - най-често засяга устата и устните, причинявайки рани известни като херпес или стресница.
  • HSV тип 2 - обикновено причинява генитален херпес, но може да инфектира устните и устата.

Инфектираните с генитален херпес могат лесно да предадат вируса на неинфектиран партньор по време на полов акт.

Съдържание:
1. Начини на заразяване
2. Симптоми
3. Диагностика
4. Лечение
5. Предпазване
6. Прогноза и усложнения

Начини на заразяване с генитален херпес

Повечето хора се заразяват с генитален херпес при полов контакт с инфектиран човек, който отделя вируса на херпеса по време на явна инфекция или през асимптомен (без симптоми) период. Хората, които не знаят, че имат херпес играят важна роля в предаването на вируса, тъй като неподозирайки за това, те могат да заразят своя сексуален партньор.

Вирусът се предава и при близък контакт, различен от половия акт - при орален секс или близък контакт на кожа с кожа.

Вирусът се разпространява рядко, ако въобще се случва, чрез различни предмети като тоалетната седалка или гореща вана.

Хората с херпес би трябвало да следват няколко прости стъпки, за да избягват разпространението на инфекцията по други части от тяло си или предаването на вируса на други хора:

  • да избягват да докосват инфектираните места при активиране на вируса и да измиват ръцете си след контакт с тях.
  • да не правят секс (орален, вагинален или анален) през периода от появата на първите генитални симптоми до пълното им изчезване.

Симптоми на генитален херпес

Първата проява на инфекцията настъпва в рамките на 2 седмици след заразяването и може да продължи няколко седмици. Симптомите включват изтръпване, болка и лезии (малки мехурчета на червена основа) близко до мястото на проникване на вируса, например гениталната или ректалната зона, седалището или бедрата. Понякога, тези лезии могат да се появяват и по други части от тялото, където вирусът е навлязъл през наранената кожа. Лезиите, също така, могат да се появят навътре във влагалището и шийката на матката при жените или в пикочното отвърстие при жените и мъжете. Първо се появяват малки червени неравности (грапавини), които се развиват в малки мехурчета, започват да сърбят и да болят, образуват коричка и се излекуват без да оставят белег.

Понякога има пукнатина на кожата или зачервена зона без болка, сърбеж или изтръпване. Други симптоми, които могат да съпровождат първото и по-рядко следващите активирания на гениталния херпес са температура, главоболие, болки в мускулите, болезнено или трудно уриниране, влагалищно течение и издути лимфни възли в областта на слабините.

Често първото или поредното активиране на гениталния херпес не се разпознава от инфектираните. Тези от тях, които имат леки или никакви симптоми, изобщо не могат да разберат, че са заразени с херпес. Въпреки това, те могат да предадат вируса на други хора.

При повечето хора, вирусът може да се активира няколко пъти в година. Това се нарича рецидив. HSV остава в определени нервни клетки в тялото за цял живот. При активиране вирусът преминава по нервите и достига до кожата, където се размножава и понякога причинява нови лезии в близост до мястото на първите прояви. Рецидивите са обикновено много по-леки отколкото първите прояви на гениталния херпес. Гениталната инфекция с HSV-2 много по-често води до рецидиви отколкото тази с HSV-1. Честотата на рецидивите намалява с течение на времето.

Симптомите на рецидивите могат да включват сърбеж, изтръпване, влагалищно течение и усещане на горене или болка в гениталната или аналната област. При рецидив може да има лезии, но понякога те са малки и лесно се пропускат.

Понякога вирусът може да е активен без да причинява каквито и да е видими лезии или симптоми. През тези периоди малки количества от вируса се отделят от или около местата на първата инфекция, в слюнката, пениса или влагалището, или от едва забележими лезии. Това се нарича асимптомно отделяне, по време на което вирусът може да се предаде на сексуалния партньор. Асимптомното отделяне е важен фактор в разпространението на гениталния херпес.

Диагностика на генитален херпес

Лекарят може да постави диагноза на типичните случаи на генитален херпес по характерните лезии. Някои случаи, въпреки това, са по-трудни за диагностициране.

Вирусът понякога, но не винаги, може да бъде открит чрез лабораторно изследване наречено култура. Материал за култура се взима чрез стерилен тампон от лезията, за която се предполага, че е херпесна язва. Трябва да се има в предвид, че отрицателната култура не означава, че със сигурност няма HSV.

Изследване на кръвта, наречено типово-специфичен тест, може да покаже дали даден човек е инфектиран с HSV-1 или HSV-2. Основавайки се на резултатите от типово-специфичния тест и местоположението на лезиите, лекарят ще прецени дали има генитална инфекция.

Лечение на генитален херпес

Въпреки, че няма лечение за гениталния херпес, определени антивирусни лекарства облекчават симптомите и могат да предотвратят бъдещо активиране на вируса. По този начин се намалява и рискът за заразяване на сексуалните партньори. Лекарствата за лечение на генитален херпес са:

  • Acyclovir
  • Famciclovir
  • Valacyclovir

Предпазване от генитален херпес

Правилната и постоянната употреба на презервативи при сексуален контакт може да намали вероятността от предаване на вируса, но презервативът не осигурява 100% защита, тъй като не може да покрие всички заразени области.

Последствия и усложнения

Инфекциите с генитален херпес обикновено не причиняват сериозни здравни проблеми при здрави възрастни хора. При хора, чиято имунна системи не работи пълноценно обаче, активните периоди на гениталния херпес могат да бъдат необичайно тежки и продължителни.

Понякога хора с нормална имунна система могат да развият херпесна инфекция на окото, наречена очен херпес. Очният херпес се причинява обикновено от HSV-1, но понякога и от HSV-2. В редки случаи се развива сериозна очна болест, включително слепота.

Бременна жена, заразена с херпесен вирус, може да предаде инфекцията на детето. Дете родено с херпес може да умре или да има сериозни мозъчни, кожни или очни увреждания. Затова всички бременни жени, които имат херпес или чиито полов партньор има херпес, трябва да обсъдят това със своя лекар и да предприемат необходимите мерки, за намаляване на този риск. Деца, родени с херпесна инфекция, имат по-добра прогноза, ако болестта е известна и лекувана своевременно.

Гениталният херпес, подобно на други генитални болести, причиняващи разраняване на кожата, играе важна роля в разпространението на ХИВ. При инфектираните с херпес има по-голям риск от заразяване с ХИВ. Това може да се дължи на отворените кожни ранички, причинявани от херпесната инфекция или от други фактори на имунната система.

Източник: AIDSBG.info