Болест на Алцхаймер (Alzheimer)

Съдържание:

История и съвременна класификация на Алцхаймер

Болестта на Алцхаймер е описана за първи път от Alois Alzheimer, който през 1906 г. регистрира първия ни познат случай на заболяването – жена на 55 годишна възраст, която е починала със симптомите на тежка деменция. При нейната аутопсия се установяват редица тежки патологични нарушения на кората на главния мозък.

Първоначално диагнозата Алцхаймер е била поставяна само на хора под 65-годишна възраст, а в останалите случаи се е смятало, че става въпрос за „сенилна деменция”. В последствие се установява, че се касае за едно и също заболяване, което значително се различава от нормалните процеси на остаряване при възрастни хора.

Болестта на Алцхаймер се класифицира въз основа на възрастовата група, която тя засяга:

  • Ранен Алцхаймер – преди 65-годишна възраст
  • Късен Алцхаймер – след 65-годишна възраст

Статистически данни и социално значение на Алцхаймер

Болестта на Алцхаймер е причина за възникване на приблизително 60% от случаите на деменция в третата възраст. За сравнение втората по честота причина за деменция е мозъчно-съдовата болест с 15%.

С напредване на възрастта заболяемостта значително нараства, като се удвоява за всеки 5 години след 60 годишна възраст. Обичайно болестта на Алцхаймер се диагностицира при хора след 65 годишна възраст. В таблицата по-долу са представени данни за ново-диагностицираните случаи за период от една година на 1000 души:

Възраст Нови случаи на Алцхаймер
за период от една година
65-69
3
70-74
6
75-79
9
80-84
23
85-89
40
90- 69

Статистиката за България показва, че около 100 000 души страдат от деменция, от които 50 000 са жертви на болестта на Алцхаймер. Това превръща заболяването сред трите най-чести причини за смърт.

През септември 2009 броят на болните в световен мащаб са повече от 35 млн., а до 2050 тази цифра вероятно ще нарастне до 107 млн. души.

Какъв е механизмът на развитие на болестта

Подобно на останалите дегенеративни заболявания виновникът за появата и развитието на заболяването е видоизменен белтък (протеин), чието извънмерна продукция и отлагане около нервните клетки на мозъчната кората води до масово загиване на техните тела и аксонални окончания. Този протеин се нарича бета-амилоид и произхожда от APP (амилоид прекурсорен протеин), който нормално се намира в нервната система.

Загубата на корови нервни клетки води до изявата на дементния синдром.

Симптоми и клинична картина на Алцхаймер

Болестта на Алцхаймер е необратимо дегенеративно заболяване, което започва неусетно с неспецифични симптоми, прогресира постепенно и води до прогресивно влошаване в рамките на няколко до десет години – средностатистически 7 години.

Въпреки че болестта се отличава с индивидуални различия и може да протече по различен начин при всеки болен, съществуват голям характерни симптоми. Най-ранните симптоми на Алцхаймер често се припокриват със „свързани със остаряването” проблеми или с възникването на депресия. През първия стадий (на амнезия) на заболяването най-честият симптом е загубата на краткотрайната памет и проблеми в заучаването на нови факти.

С прогресирането на болестта симптомите се задълбочават и болният навлиза неусетно във втория стадий на заболяването. Наблюдават се:

  • Обърканост
  • Раздразнимост
  • Агресия
  • Чести промени в настроението
  • Трудности в говора
  • Загуба на дългосрочната памет за изминали отдавна събития и хора
  • Асоциално поведение и затваряне в себе си

В крайния стадий болните не могат да се грижат сами за себе си, да общуват, да се обслужват и дори да се хранят самостоятелно. Заболяването завършва с летален край.

Диагностициране на Алцхаймер

Диагнозата се поставя от невролог след щателен преглед с извършването на когнитивни тестове. При появата на някои от по-горните оплаквания се обърнете към лекар, защото ранното откриване на заболяването е от съществено решение за неговото лечение. Взема се под внимание когнитивното нарушение, неговата давност и прогресия, както и затрудненията на болния при извършване на обичайните му дейности. Трябва да се изключат всички други възможни причини за деменция като инфекциозни, съдови, токсични, недоимъчни, психични и др.

Ако суспектният страда от депресия, трябва да се причини, дали тя е причина за дефита на познавателните функции или е резултат от болестта на Алцхаймер.

Какви изследвания са подходящи?

Специфични изследвания за диагностицирането на деменция са когнитивните тестове, с помощта на които се определя, какъв е умствения дефицит.

По преценка на лекуващия лекар могат да се направят мозъчен скенер или магнитен резонанс.

Съществува ли лечение на болестта на Алцхаймер?

Заболяването е обект на медицинския предмет неврология и се лекува от невролог. Ранното диагностициране и лечение на заболяването намалява симптомите и забавя значително прогресията на Алцхаймер. За съжаление все още няма дефинитивно лечение.

Каква е прогнозата на заболяването?

Очакваната продължителност на живота на хора с Алцхаймер е намалена. Продължителността на живот след поставянето на диагноза е средно 7 години. По-малко от 3% от пациентите живеят повече от 14 години.

Как да се предпазим от Алцхаймер?

Редовните интелектуални занимания като играта на шах и честите социални контакти са свързани с понижен риск от развитие на Алцхаймер, твърдят няколко епидемиологични проучвания. Въпреки това според специалистите все още няма ясни доказателства, които да сочат, че определени дейности са ефективни в превенцията от Алцхаймер. Смята се, че съществува зависимост между начина на живот и развитието на Алцхаймер.

5 1 1 1 1 1 Оценка 5.00 (2 гласове)

Подобни материали

Тагове: деменция