Ревматоиден артрит

Ревматоиден артрит е хронично автоимунно заболяване, което засяга предимно ставите и по-рядко вътрешните органи.

Синоними: Автоимунен артрит; МКБ М05.8 - серопозитивен ревматоиден артрит; МКБ М06.00 - серонегативен ревматоиден артрит

Честота

Между 0,6 и 1% от популацията страда от артрит.

Съдържание
Причини
Механизъм на развитие
Симптоми
Диагностика
Диференциална диагноза
Лечение
Прогноза

Причини

Точната причина за заболяването е неизвестна. Фактори на околната среда могат да играят отключваща роля при генетично предразположени индивиди. Женският пол и тютюнопушенето са рисков фактор.

Механизъм на развитие

Както вече стана ясно, заболяването се класифицира като автоимунно, което означава, че клетки на имунната система и (авто)антитела атакуват собствени структури, най-вече елементи на ставния апарат като синовията (част от ставната капсула) с последващо увреждане на хрущяла и подлежащата кост. Това може да доведе до трайни деформации на ставния апарат.

Симптоми

Основните симптоми са болка и подуване (оток) на засегнатите стави. Най-често се ангажират метакарпофалангеалните стави - ставите в основата на пръстите на ръцете. Други често засегнати стави са проксималните интерфалангеални стави, гривнените стави (китки), метатарзофалангеални стави, по-рядко лакътни и коленни стави. Типично е симетричната болка и оток на двете ръце.

Друг характерен симптом е сутрешната скованост, която продължава повече от 30 минути до максимално раздвижване през деня. Извънставни прояви на заболяването са ревматоидните възли в областта на лактите (ДД - подагрозни тофи), които се асоциират с висцерализация (ангажиране на вътрешни органи), вкл. бял дроб. Ревматоидният артрит често се съчетава със сухота в устата и очите, като част от вторичния синдром на Сьогрен. Много по-рядко ревматоидният артрит може да е причина за кератит, увеит (очно ангажиране); кожен васкулит; гломерулонефрит, коронарит и др.

Диагностика

Диагнозата и лечението се поставят и провеждат от лекар ревматолог. Макар че са разработени класификационни критерии за поставяне на диагноза, тя се поставя по преценка на лекар специалист въз основа на анамнезата, прегледа, лабораторните резултати (включващи острофазови показатели [СУЕ, CRP], ревматоиден фактор, анти-цитрулинирани пептиди [anti-CCP и anti-MCV] и др.), образните изследвания (рентгенография, ставна ехография)

Диференциална диагноза

Периферен спондилоартрит; системни заболявания на съединителната тъкан, най-вече системен лупус, склеродермия; други форми на артрит - подагра, пирофосфатна болест; реактивни артрити и др.

Лечение

Лечението се извършва от ревматолог, съобразно световната практика и българския консенсус за лечение на ревматоиден артрит. "Златен" стандарт остава метотрексат, като най-често е първа линия при артрит с ниска и умерена активност или такъв с висока без наличие на рискови фактори за бърза прогресия. Други препарати от по-старата генерация са лефлуномид, сулфасалазин, златните соли, антималарици.

При неуспех от лечението и след преценка от ревматолог може да се прибегне до лечение с биологични средства - най-често анти-ТНФ препарати, анти-IL6, анти-CD20 и др. - или синтетични средства от нова линия - така наречените JAK/STAT инхибитори, представителн на които неотдавна бе одобрен от европейска агенция по лекарствата (EMA).

Прогноза

При навременно лечение прогнозата е добра.

Сподели или оцени, ако сме били полезни
1 1 1 1 1 Оценка 0.00 (0 гласове)

Подобни материали