Синдром на Райтер (реактивен артрит) M02.3

Синдромът на Райтер е описан за първи път от немския лекар Hans Conrad Julius Reiter. През последните години (десетилетия) се заменя с термина реактивен артрит поради принадлежността на неговия откривал към нацистката партия. Понятието реактивен артрит е дефинирано през 1969 като артрит, който се развива скоро след или по време на извънставна инфекция, при която микроорганизмът не влиза в ставата. Терминът реактивен артрит се използва, ако клиничната картина се отключва само от патогенни бактерии, наречени „типични“. Най-честата причина за реактивен артрит е Хламидия трахоматис; 4% от инфектираните ще развият реактивен артрит. Типичните микроорганизми в гастроинтестиналния тракт включват Йерсиния, Салмонела, Шигела, Кампилобактер и по-рядко срещано Клостридиум дефициле.

Синоними: Синдром на Райтер-Лерой (Reiter-Leroy); реактивен артрит; артрит на Райтер; РеА. МКБ M02.3

Честота

Най-честата причина за реактивен артрит е Хламидия трахоматис; 4% от инфектираните развиват реактивен артрит.
Съдържание
Причини
Механизъм на развитие
Симптоми
Диагностика
Диференциална диагноза
Лечение
Прогноза

Причини

Най-честата причина за реактивен артрит е Хламидия трахоматис; 4% от инфектираните развиват реактивен артрит. Типичните микроорганизми в гастроинтестиналния тракт включват Йерсиния, Салмонела, Шигела, Кампилобактер и по-рядко срещано Клостридиум дефициле.

Механизъм на развитие

Класическият РеА се отключва в резултат на инфекция от грам-отрицателни облигатни или факултативни вътреклетъчни аеробни микроорганизми със съдържаща липозахариди външна мембрана. Те са инвазивни и една от хипотезите е, че при реактивният артрит бактериалните антигени изглежда, че дисеминират от мукозата в ставите. Хламидия, Йерсиния, Салмонела и Шигела антигени както и нуклеотиди са открити в синовиалната течност. Значението на тези открития не са ясни, защото бактериалните макромолекули и нуклеотид са също открити в други видиове артрити и в случая на Хламидия при някои асимптоматични контроли. Друга и по-вероятна хипотеза е предложена от Гастон и Лиликрап. След инвазия през мукозен път, бактериите персистират или по епитела или асоциирани с лимфоидните тъкани (пайерови плаки), черен дроб и слезка. Живите организми или бактериални антигени са дисеминирани по ставите, причинявайки локален възпалителен отговор там. CD4+ T клетъчен отговор към инвазиращия микроорганизъм медиира възпалителния процес, най-вероятно с помощта на CD8+ Т клетъчен отговор. Слабият или нарушен Т хелпър тип 2 цитокинов отговор може да бъде от значение за персистирането на микроорганизмите или бактериалните антигени и да допринесе за по-слабата им елиминация. Въпреки че HLA-B27 не е задължителен за развитието на реактивен артрит, неговото присъствие допринася за хроничността на заболяването. Друга хипотеза обяснява с крос-реакция между микробни структури и HLA-B27 или че самият HLA-B27 е цел на имунния отговор.

Симптоми

Обичайно има забавяне от 1 до 4 седмичи след началото на инфекция до началото на мускулоскелетната симптоматика. Асимптоматична инфекция. Пациентите обичайно са млади възрастни; РеА не е характерен за деца. Мъжете и жените имат подобен риск да развият РеА в резултат на ГИ инфекция, докато РеА поради C. trachomatis е по-често срещана при мъже. Типичната клин. в учебника, но въпреки това 50% от пациентите имат артрит и на ставите на горните крайници. Пациентите също може да имат дактилит. Около 30% от пациентите изпитват остри епизоди на болки в кръста, типично влошаващи се през нощта, които радиират към задните части. Клиничната картина се различава в зависимост от патогенния организъм.

Диагностика

Поставя се въз основа на клиничните данни (вкл. анамнеза за рискови полови контакти или диария), лабораторни и образни изследвания. При изследването за Хламидия се дава първа порция сутрешна урина - изследването е чрез PCR (лигазна реакция).

Диференциална диагноза

Други заболявания от спектъра на спондилоартритите - псориатичен артрит, анкилозиращ спондилит, асоцииран с чревно заболяване артрит; ревматоиден артрит; кристални артрити и артропатии - подагра, пирофосфатна болест; системни заболявания на съединителната тъкан; други.

Лечение

Лечението се извършва от ревматолог. Често след ерадикация на патогена, отключващ възпалителния процес, се стига до пълно излекуване. При затегнато протичане е възможно прилагането на антиревматични средства.

Прогноза

Около 50% от пациентите се възстановяват напълно от РеА през първите 6 месеца. Рядко, но е възможно, прогресирането в анкилозиращ спондилит.
Сподели или оцени, ако сме били полезни
1 1 1 1 1 Оценка 0.00 (0 гласове)

Подобни материали