Хроничен среден отит - хронично възпаление на средното ухо

Класификация

В зависимост колко и по какъв начин е увредена тъпанчевата мембрана и засегнати ли са в процеса костите на черепа различаваме два вида хроничен среден отит:

  • Мезотимпанит – със сравнително благоприятна прогноза. Заболяването се повлиява сравнително добре от лечение. При мезотимпанита е перфорирана централната част на тъпанчевата мембрана. Болестта се среща по-често при хора с аномалии в развитието и устройството на евстахиевата тръба или състояния, свързани с нейната неправилна функция.
  • Епитимпанит – с по-лоша прогноза и перфорация в периферията на тъпанчевата мембрана със засягане на черепни кости. Болестта се развива в резултат на гранулиращ остеит или холестеатом. Последният представлява киста, която нараства и може да доводе до костна деструкция.

Симптомите при хроничен отит

Симптомите зависят до голяма степен от вида на отита – дали той е епитимпанит или мезотимпанит. Ето защо ще ги разгледане поотделно:

Мезотимпанит. При оглед на тъпанчевата мембрана перфорацията е централна. Слухът е намален, като намалението е от проводен тип и е по-малко от 40 Db. Наблюдава се болка и течение от ухото. При напредване на процеса се развива световъртеж, главоболие, замаяност, чувство за пропадане и др.

Епитимпанит. При оглед на тъпанчевата мембрана перфорацията е периферна със засягане на костни структури. От ухото се усеща гнилостна миризма. В началото на епитимпанита може да няма нарушение в слуха, но по-късно се развива силно влушаване на слуха от звукопроводен тип – повече от 40 Db. Пациентът също страда от болка, течение от ухото и общ инфекциозен синдром.

Поставяне на диагноза хроничен среден отит

Диагнозата се поставя главно върху характерната клинична картина, подкрепена с правилната образна диагностика. В повечето случаи е достатъчно направата на рентгенография на костна проекция за уточняване на състоянието. Понякога се налага и прилагането на компютърна томография.

Лечение на хроничен среден отит

Мезотимпанитът е с по-добра прогноза и отговаря добре на лечението. С различен успех се прилагат следните терапевтични процедури: почистване на тъпанчевата кухина, аспирация на гнойта и прием на антибиотици. След оздравяване често се налага хирургично лечение – тимпанопластика.

Епитимпанитът трябва да бъде рано диагностициран и лекуван своевременно с цел предпазване от усложенията, които могат да бъдат животозастрашаващи. Лечението е най-често оперативно.

Сподели или оцени, ако сме били полезни
fShare
0
1< 1< 1< 1< 1< Оценка 0.00 (0 гласове)

Подобни материали