Рентгенография и рентген - диагностика чрез рентгенови лъчи

Рентгенографията е диагностичен метод, използващ рентгеновите лъчи за изобразяване на различни структури на човешкото тяло върху фотографска плака с цел диагностика и проследяване на заболяването (клинични цели) или с цел провеждане на научни изследвания.

Hand mit Ringen (Ръка с пръстени): първата "медицинска" рентгенографияпървата рентгенова снимка - рентген

Къде се използва конвенционалната рентгенография?

Конвенционалната рентгенография е крайъгълният камък на съвременната образна диагностика и въпреки това почти няма област в медицината, в която информацията от рентгеновото изследване да не е широко застъпена в диагностичния процес.

Рентгенографията се използва в диагностиката на травми, счупвания, тумори, кисти и други обем заемащи процеси, инфекции, дегенеративни заболявания на опорно-двигателната система и други.

Какво представляват и как се получават рентгеновите лъчи

Рентгеновото лъчение, известно още като X-ray или X-лъчи, е вид електромагнитно лъчение, невидимо за човешкото око. То се получава в резултат на рязко намаление на скоростта на електроните или тяхното спиране в преграда, каквито в случая са човешките тъкани. В образната диагностика електроните се ускоряват във вакуумна тръба между два електрода с високо напрежение.

Понастоящем се използва термоелектронната тръба на Кулидж, която представлява херметично затворена стъклена тръба, в която са припоени два електрода – катод и анод. Колкото вакуумът е по-голям, толкова по-добре работи тръбата.

Как се получават образите на човешките тъкани?

Рентгеновият образ се дължи на свойството на човешките тъкани да поглъщат в различна степен рентгеновите лъчи, преминаващи през човешкото тяло. Например костите и други образувания, съдържащи калций, ги поглъщат по-силно от меките тъкани, на което се основава използването на рентгеновите лъчи в медицината за наблюдаване на почти всички органи и структури в тялото – кости, бели дробове, коремни органи и др.

Болестните промени водят до промяна в образа. При конвенционалната рентгенография образът е резултат от нанесени сенки, които се виждат на флуоресциращ екран или се документират върху филм. Има четири основни плътности: газ, мазнина, меки тъкани и калцифицирали структури. Рентгеновите лъчи, които минават през въздуха се абсорбират най-малко и дават най-голямо потъмняване на рентгенографията, докато обратно, калцият абсорбира по-голямата част от лъчите, затова костите изглеждат бели. Меките тъкани с изключение на мазнините, изглеждат с един нюанс на сивото на конвенционалната рентгенография. Мастите поглъщат по-слабо рентгеновите лъчи и изглеждат малко по-тъмни, отколкото другите меки тъкани.

Фотографски ефект на рентгеновите лъчи

Рентгеновите лъчи предизвикват потъмняване на емулсията на рентгенографските филми. На практика обикновено ефектът на рентгеновите лъчи е усилен от флуоресциращи екрани, които излъчват светлина при облъчване с рентгенови лъчи (усилващи филми). Рентгеновият филм е поставен между два флуоресциращи екрана в специална касета.

Рискове и недостатъци в използването на конвенционалния рентген

Рентгеновото лъчение притежава йонизираща способност, което е причината да бъде опасно за хората. Радиацията, използвана за конвенционална рентгенова диагностика е по-висока от тази, която ни съпътства от околната среда, но значително по-ниска от други методи на образна диагностика (напр. компютърна томография). Ето защо трябва да се осъществява строг контрол върху нейното използване.

Безопасност

Що се отнася до повечето профилактични изследвания с конвенционален рентген, които се извършват през голям интервал от време (година и повече), не са опасни за здравето. Застрашени са хората, които страдат от специфични заболявания, изискващи провеждането на много рентгенови снимки в кратък период от време. В този случай лекуващият лекар е длъжен да води картон, в който се означава с колко милисиверта (единица за измерване на радиационната доза) е бил натоварен организма с всяка рентгенография.

Рентгенографията трябва да се провежда само по преценка на лекар, където предимствата са много повече от риска. За намаляване на облъчването се използват специални техники. Необходимо е да се ограничава броя на графиите до този, който е необходим и да се правят минимум повторни изследвания. От съществено значение е да се избягват излишните заявки за рентгеново изследване, особено тези при които се изисква продължителна експозиция (изследване на стомах с бариева каша).

След изследване с рентген, е препоръчително да се засили приемът на зеленчуци и плодове и други храни, богати на антиоксиданти: цвекло, домати, безкостилкови плодове, червено вино, цитрусови плодове и др. Приемайте продължително време и комплексни витамини, изписани от личния ви лекар.