Цинк

Цинк е крайно необходим (есенциален) минерал за човешкото тяло, тъй като изпълнява най-разнообразни функции в него и участва в състава на повече от 300 ензима.

ЦИНКДобри хранителни източници на цинк са телешко месо, агнешко, яйца, ядки, зърнени храни, морски продукти и кисело мляко.

Действие на цинка в човешкия организъм

Ензимите, които съдържат цинк, изпълняват разнообразни функции в човешкото тяло, най-важните от които са:

  • възстановяване на рани
  • поддържане на плодовитостта у възрастните и на растежа у деца
  • синтез на протеини
  • помагат в клетъчното размножаване
  • запазване на зрението
  • подобряване на имунитета
  • предпазване от свободните радикали

Дефицит на цинк

Цинковите дефицити са често срещани сред хората, живеещи в страните от третия свят. Но дори и в развитите страни при бременните жени (особено по-младите) съществува риск от развитието на сериозен дефицит на цинк. Приемът на цинк в дози от 25-30 мг на ден подобрява състоянието на бременните, страдащи от дефицит.

Оказва се, че пациентите с чернодробна цироза често развиват недостиг на цинк. Този дефицит се дължи най-вероятно на цинковата малабсорбция, породена от това заболяване.

Хората със синдром на Даун също често имат ниски нива на цинк в организма. Даването на цинк на деца със синдрома на Даун е докладвано да подобрява отслабения имунитет и функцията на щитовидната жлеза. Въпреки това препоръчителният прием на този минерал за хора със синдрома на Даун остава неизвестен.

Статистиката показва, че по-голямата част от децата с алопеция ареата (локална плешивост) също страдат от цинков дефицит.

Фитатът представлява вещество, което се намира в замесените без квас тестени изделия като пита, сухар и някое твърди бисквити. Той значително намалява абсорбцията на цинк и е предпоставка за развитието на недостиг при консумацията на малки количества цинк. Нормалният хранителен режим често осигурява по-малко количество цинк от препоръчителното, като това важи в пълна сила за вегетарианците. Не е изяснен все още въпросът - до каква степен тези малки дефицити на цинк създават клинични оплаквания у пациенти. Цинковите дефицити са по-често срещани при алкохолици и хора със сърповидно клетъчна анемия, проблеми в абсорбцията и хронична бъбречна недостатъчност.

Възможни странични ефекти

Приемът на повече от 300 мг цинк дневно може да доведе до отслабване на имунната функция. При някои хора е възможно приемът на таблетки, съдържащи този минерал, да причини стомашна болка, гадене, лош вкус и дразнене в устната кухина. Цинкът под формата на продукт за локално приложение не предизвиква странични ефекти. Въпреки това използването на назален спрей в редки случаи може да причини частична или пълна загуба на обонянието, която продължава дълго време или е перманентна.

Предварителни проучвания в областта предполагат, че хора с болест на Алцхаймер трябва да избягват приемането на цинк под формата на хранителна добавка или лекарство. Това твърдение е оспорвано от редица експерти, като дори са намерени доказателства за четирима пациенти, които са подобрили своето умствено състояние след употребата на цинкови препарати.

Цинкът възпрепятства абсорбцията на минерала мед. Медният дефицит може да предизвика анемия, понижаване на нивата на добрия (HDL) холестерол и сърдечни аритмии. Приемът на медта трябва да бъде увеличен при консумация на допълнителни количества цинк за по-дълъг период от няколко дни (изключение са хората с болест на Уилсон). Някои източници на информация препоръчват приемът на двата минерала да е в отношение 10:1 в полза на цинка. Доказателства показват, че не повече от 2 мг мед на ден са необходими за предпазване от меден дефицит, причинен от употребата на цинкови препарати.

Развитието на сериозен цинков дефицит е предразполагащ фактор към анемия в редица случаи. При проучване на жени с нормоцитна анемия и нисък свързващ капацитет на целязото комбинираната терапия с цинк и желязо е дала много по-добри резултати от самостоятелния прием на един от двата есенциални минерала. Вземането на цинк, комбиниран с или без желязо, подобрява нивото на витамин А в организма на деца с висок риск от развитие на дефицит.

В процеса на абсорбция цинк се конкурира с мед, желязо, калций и магнезий. Приемът на комплекс от минерали предотвратява нарушението на минералното равновесие в организма, което може да бъде причинено от употребата на цинкови препарати за дълъг период от време.

N-ацетил цистеинът може да увеличи екскрецията на цинк чрез урината. Ето защо е препоръчително хората, които го приемат, да вземат допълнителни количества цинк и мед.

Възможни взаимодействия на цинк с лекарства

Известни са взаимодействия на цинка с различни лекарства. Следните медикаменти увеличават нуждите на организма от цинк:

  • Аспирин
  • Зидовудин (AZT)
  • Беназеприл
  • Бензамицин
  • Калциев ацетат
  • Каптоприл
  • Химиотерапевтици
  • Цисплатин
  • Клиндамицин за локално приложение
  • Колестипол
  • Циклофосфамид
  • Доцетаксел
  • Фолиева киселина
  • Лизиноприл
  • Лотрел
  • Метотрексат

В случай на прием на лекарствата хлорхексидин, ципрофлоксацин, доксициклин, естрогени и медроксипрогестерон допълнителният му прием трябва да се консултира със специалист.

Препоръчителни дози и съвети за прием

Приемът на малки количества цинк, които се равняват на 15 мг дневно, е напълно достатъчен за предпазване от дефицит. По-високите дози (до 50 мг по три пъти дневно) са предназначени за хора с определени здравни проблеми и се назначават от лекар специалист.

За облекчаване на симптомите при настинка се препоръчва вземането на таблетки цинк от 13-25 мг под формата на цинков глюконат, цинков глюконат-глицин и цинков ацетат.

Сподели или оцени, ако сме били полезни
1< 1< 1< 1< 1< Оценка 0.00 (0 гласове)

Подобни материали