Хранителни алергии

Обожавате вкуса на определена храна, още повече ви се услажда като разберете за полезните й качества, но щом я вкусите, не след дълго време, започвате да усещате дискомфорт в областта на корема и се обривате. Ако такъв е вашият случай, то може би страдате от хранителна алергия към някоя храна от групата на „големите осем”.

хранителни алергииКакво представляват хранителните алергии

Хранителните алергии са доста често срещано явление. Предполага се, че повече от 20% от хората имат свръхчувствителност към дадени храни. Те представляват реакции на непоносимост към определени храни, при които обикновено се включва и имунната система.

Алергията е грешен имунен отговор, при който нормално безопасни вещества се приемат като опасни и се атакуват от имунната система на организма. Тези вещества се наричат алергени (антигени) и предизвикват образуването на антитела в организма - имуноглобулини от клас IgE. Те пък от своя страна се свързват към специфични клетки - базофили и мастоцити, които освобождават хистамин, а той е основният виновник за проявата на алергичните реакции.

Алергените са основно белтъчни молекули или гликопротеини (белтъци, към които има закачени захари). Способността на човек да образува антитела към някоя храна, най-често се дължи на вродена предразположеност.

Защо и как се развиват хранителните алергии

В редица случаи хранителната алергия се развива, вследствие химичното замърсяване на храните, при което организма реагира с алергична реакция към неестествения компонент на храната.

В повечето случаи обаче точната причина за появата на алергична реакция към дадена храна не е известна. Смята се, че важна роля играят генетичните фактори и по-малко факторите на средата.

Непоносимост към храните може да бъде обусловена и при дефицит на някои ензими, участващи в храносмилането, като непоносимост към мляко, дължащо се на лактазен дефицит. При бактериално и химично замърсяване на храните може да се проявят и токсични ефекти.

Заболяванията на стомашно-чревния тракт повишават възможността за алергизиране на организма към храни.

Симптоми на хранителните алергии

Симптомите могат да се развият бързо и с различна тежест, като най-тежка реакция е анафилактичният шок. Други могат да бъдат със забавен отговор, като пример за такава реакция е заболяването цьолиакия (глутенова ентеропатия) - свръхчувствителност към белтъка глутен, който се намира в пшеницата и в други зърнени храни.

Симптомите могат да бъдат:

  • От страна на храносмилателната система и включват гадене, повръщане, колики, диария, подуване на корема и др.
  • От страна на дихателната система - хрема (ринит), кихане, периодична кашлица, хрипове, астма, оток на трахеята.
  • Кожни прояви - уртикария, екзема, оток и възпаление на кожата.
  • Системни прояви при анафилактичен шок

При децата най-честа е алергията към белтъците на кравето мляко, което е свързано с ранно въвеждане на прясното мляко (преди 6-ия месец) в храненето на кърмачето.

Хранителните алергии не предизвикват депресия, умора, абнормално поведение, нарушения в заучаването и неврологични симптоми.

Най-честите храни, предизвикващи алергични реакции

Причинители на хранителна алергия са предимно богати на белтъчини съставки храни, като краве мляко, яйца, риби, миди, скариди, различни меса и техните продукти, но също така и житни и бобови храни, соя, ядки, малини, ягоди, домати, цитрусови плодове, ябълки, кафе и много, много други.

От тях обаче най-честите виновници за алергичните реакциите са осем храни, които формират т.нар. група на „големите осем”. Над 90% от всички хранителни алергии се дължат на консумацията на една или няколко от тези храни:

  • краве мляко
  • яйца
  • фъстъци
  • ядки
  • риба
  • морски деликатеси
  • соя
  • пшеница

Поставяне на диагноза хранителна алергия

Хранителните алергии обикновено се проявяват още през детството. Диагнозата на хранителната алергия се прави от лекар на базата на детайлно разпитване за реакциите към отделните храни, изключване на дадена храна от диетата и проследяване изчезването на симптомите.

Могат да бъдат използвани кожни тестове, но те в никакъв случай не се прилагат при хора с тежки алергични реакции.

Диагнозата на хранителните алергии се поставя на базата на:

  • Клинична анамнеза - начало на заболяването, времетраене, бързината на реакция, типа на симптомите, предполагаема храна, данни за други алергии, фамилна предразположеност, наличие на домашни животни, сезонни фактори.
  • Кожно-алергичен тест
  • Изследване на серумния имуноглобулин Е (lg Е)
  • Диагностични диети с елиминиране на предполагаемия нутриент или продукт
  • Може да се използват някои достъпни тестове, като лабораторен анализ на коса, кой­то претендира за диагностика на хранителна алергия.

Лечение на хранителните алергии

Хранителната алергия се лекува, чрез изключване от диетата на храните, към които хората са алергични. След определяне към коя храна е алергията всички хранителни продукти, които я съдържат, трябва да бъдат изключени. Ето защо много внимателно трябва да се четат етикетите на готовите храни.

За намаляване на симптомите, предизвикани от алергичната реакция към храните, консумирани случайно, се използват редица лекарства. Те включват антихистамини, които повлияват стомашно-чревните симптоми, уртикарията, ринита. Бронходилататорите могат да повлияят симптомите на астмата. Няма лекарство обаче, което ако бъде взето преди консумация на някоя храна, към която човек е алергичен и то да предотврати алер­гичната реакция.

Спазването на строга диета, гладуване или еднообразна, небалансирана диета, е неефикасно и не трябва да се прилага. При прогресираща симптоматика и неповлияване от антихистаминови препарати, се прилагат кортикостероиди- орално или инжекционно.

Реакциите на непоносимост към храните включва, както имуннообусловените алергични реакции към храните, така и неимунните псевдоалергични реакции.

Алергията към храни е имунен отговор към храни на принципа антиген-антитяло реакция. Псевдоалергичните реакции към храните са обусловени от неимунологични механизми, като например храни, освобождаващи хистамин (риби), храни съдържащи метаболити на арахидоновата мастна киселина, храни освобождаващи биологично активни фактори (анафилотоксини) и др.

Храните - група по група

  • Кравето мляко е най-честият хранителен алерген при децата, който провокира хранителна алергия при захранването им с него. В 90% от случаите е при деца до 5-годишна възраст. То съдържа няколко антигена - а-лактоалбумин, (3-лактоглобулин, казеин, серумен албумин и имуноглобулин и - най-често lgМ и IgG, липопротеини и смес от албумози и пептони. Р-лактоглобулина е само 2% от млечните белтъци, но притежава силно сенсибилизиращи свойства - около 45% от алергиите към мляко са свръхчувствителни към него. На следващо място е казеина, като около 30% от алергичните към мляко са сенсибилизирани към него. От свръхчувствителността към краве мляко, трябва да се разграничи лактазния дефицит.
  • Яйцата съдържат алергени, различни от млякото. Тези антигени са видово неспецифични, поради което сенсибилизацията към кокоши яйца се проявява и към яйца от други птици. Яйчният белтък е по-силно сенсибилизиращ, отколкото яйчния жълтък. Най-често са причина за алергия при деца от 6 месеца до 3 години.
  • Месата предизвикват хранителна алергия, значително по-рядко, отколкото рибите и други морски храни.
  • Риба - среща се както при деца, така и при възрастни. Има висока кръстосана реактивност между различните рибни видове, и между риби и омари и молуски. Алергените в рибата обикновено са термолабилни.
  • От зърнените храни, житните растения са най-честа причина за алергични реакции. Важно е да се отдиференцира алергията към глутена при глутеновата ентеропатия, дъл­жаща се на ензимен дефицит.
  • Зеленчуци и плодове - може да бъде първична алергия, но по-често се причинява от кръстосана реакция между дървесни полени и храни. Чувствителни към полени индивиди обикновено провокират алергия от ябълки, костилкови плодове и ядки.
  • Ядкови плодове - алергия може да се развие във всяка възраст. Ядките най-често са съобщавани като храни провокиращи анафилаксия. Над 60% от алергичните към фъстъци са чувствителни и към другите ядки. Препоръчва се да се избягват всички ядки и храни, съдържащи ядки при алергични лица. Рафинираното олио обикновено е разрешено, но нерафинираните масла трябва да се избягват. Синапеното семе е също високо потенциален алерген.

Използвана литература:

Сподели или оцени, ако сме били полезни
1< 1< 1< 1< 1< Оценка 0.00 (0 гласове)

Подобни материали