Генетично модифицирани храни

Публикувано от Авторски колектив на 04 Януари 2010 в здравословно хранене

Навлизането на генетично модифицираните храни в бита на обикновения човек постави на дневен ред голям брой въпроси и формира една от най-мащабните дискусии в областта на храненето, заредена с голям бройемоции. Докато темата за генно-модифицираните храни придоби международно значение, нека обърнем внимание на влиянието й върху нас - обикновените хора.

Генетично модифицираните храни се получават от генетично модифицирани организ­ми (ГМО). Те могат да бъдат микроорганизми, растения или животни, чиято наследствена информация е променена посредством генетично инженерна технология (рекомбинантна ДНК-технология).

Какво представлява рекомбинантната ДНК технология?

За да получим по-ясна представа, ще представим възможно най-елементарно принципа на рекомбинантната ДНК-технология:

В ядрата на клетките на всички живи организми се намират хромозоми, с включено в тях ДНК, които от своя страна се състоят от комплекс гени. Последните определят характеристики­те на всеки един организъм. Със специална техника тези гени могат да бъдат "изрязани" от един организъм и "прехвърлени" в друг. Прехвърлянето на гени от един организъм в друг не означава, че двата организма трябва да са от един и същи биологичен вид. Възможно е да се прехвърлят гени от бактерии в растения, от растения в животни или обратно.

Ползите от генетично модифицираните храни

Първото трансгенно растение, тютюн устойчив на антибиотици е бил създаден през 1983 г. По-късно на пазара в САЩ се появява генетично модифицирани бавноразвалящи се домати, при които модифициран ген спира продукцията на химическа субстанция, която се произвежда при узряването им, при което доматите омекват и се развалят. Така създаде­ният сорт домат може да узрява по-дълго и да стане по-вкусен.

Най-широко разпространени генетично модифицирани култури по света са соя, цареви­ца, рапица и памук. Целта за тяхното създаване е да се повиши хранителната им стойност или да се повиши тяхната устойчивост към вредители, с което се повишават добивите, а оттам и проблеми с изхранването на населението в глобален аспект.

Със създаването на растителни храни устойчиви спрямо вредители освен, че се пови­шават добивите, отпада необходимостта от употреба на пестициди, с което се намалява и замърсяването на околната среда и на самите продукти с тях.

Посредством генно инженерна технология през последните години се култивираха ре­дица нови хранителни източници от растения с подобрени качества като такива с:

• Повишено количество на есенциални аминокиселини и подобрено белтъчно съдържание, като напр. соя, обогатена с лизин.
• Повишено съдържание на мононенаситени и дълговерижни полиненаситени мастни киселини, като напр. соево олио с над 70% олеинова киселина.
• Повишено съдържание на фруктоза и подобрен аромат при някои плодове.
• Обогатен микронутриентен състав, като т.нар. "златен ориз" с високо съдържание на вит. А и желязо.

Чрез ДНК технологиите някои растения могат да се модифицират така, че от тях да се получават лекарства, хранителни мазнини, горива и др. Прилагането на генни технологии в животновъдството могат да създадат ваксини и имунитет срещу някои болести, а така също да подобрят състава на някои животински продукти. Така напр. въвеждане в генома на крави ген, който отговаря за производството на казеин, повишава белтъчното съдържание на млякото. От друга страна разрушаването на някой ген, като например гена отговорен за р-глобулина, участващ в синтеза на белтъци, които предизвикват алергии към млякото, ще редуцира в значителна степен хранителните алергии към този продукт.

Опасения и вреди от генетично модифицираните храни

Освен изброените положителни страни на генетично модифицираните храни, не са малко и опасенията за рисковете върху човешкото здраве, които съществуват за сегашно­то и бъдещо поколения хора.

По-важни аргументи против генетично-модифицираните храни са следните:

• Синтезирането на нови и непознати за организма белтъци в генно-модифицирани рас­тения могат да провокират алергични реакции
• Устойчивите на генно-модифицирани растения към пестициди и антибиотици, изра­ботват свои химични субстанции за защита от вредители, с което се внасят с тях нови токсични вещества в организма.
• Не е известно поведението на изкуствено създадените в лабораторни условия микро­организми в околната среда
• Възможно е възникване на нови вируси при обмена на генетичен материал от транс- генните растения.
• Поленът от генно-модифицираните растения може да попадне и да зарази други рас­тения.
• Съществува риск от изчезване на някои видиве растения и животни от съществува­нето на генно-модифицираните организми в околната среда.
• Генно-модифицираните култури могат да увредят почвата, тъй като отделят ток­сини в нея.
• Възможни са и неблагоприятни последици върху полезните насекоми, птици и живот­ни, които се хранят с генно-модифицирани растения. Установено е, че храненето на жи­вотни с генетично-модифицирани картофи е довело до възникване на имунен дефицит и промяна в растежа и развитието на вътрешните органи при тях.

Понастоящем в много научни центрове се провеждат задълбочени проучвания за евен­туалните неблагоприятни последици от генетично-модифицираните храни върху човека. Категорични резултати за и против тях все още няма, но в Европейското законодател­ство по безопасност на храните е регламентирано производителите на такива храни да маркират върху етикета на продуктите, че са произведени посредством генетично-инженерна технология.

{rt}

• Предишна
• Следваща