Мазнини и хранене

Мазнините представляват естери на глицерола с висши мастни киселини. Те са задължителна съставка на храната, която консумираме. Мазнините са най-същественият източник на енергия - енергийният еквивален на 1 г мазнини е 9,0 ккал (37,7 килоджаула), докато 1 г въглехидрати или белтъци отделя едва около 4 килокалории. В същото време мазнините са важни структурни елементи на клетката.

mazniniФункции на мазнините в тялото

Освен като източник на енергия, мазнините имат и структурна функция. Заедно с белтъците участват в изграждането на клетките, субклетъчните органели и тъканите. Особено значима е ролята им в изграждането на мембраните на клетките и вътреклетъчните образувания - ядра, митохондрии, рибозоми, лизозоми и др.

Половите жлези са богати на фосфолипиди и на полиненаситени мастни киселини, надбъбречната кора съдържа големи количества естери на холестерола; мозъчната тъкан е изградена от фосфолипиди.

Мазнините са единственият източник на незаменими (есенциални) мастни киселини. Те са разтворители и преносители на мастноразтворимите витамини. Хранителните мазнини играят роля на фактори, модифициращи атерогенния риск. Мазнините имат значение за кулинарната и технологичната обработка на хранителните продукти, като подобряват вкуса на храната; влияят върху усвояемостта на другите хранителни вещества; стимулират образуването на жлъчка, външносекреторната функция на панкреаса и чревната перисталтика.

Видове мазнини

1. Наситени мазнини

  • твърди при стайна температура
  • предимно в животинските мазнини
  • прекомерният им прием се свързва с неблагоприятен ефект върху сърдечното здраве
  • трябва да съставляват по-малко от 10% от дневния прием на мазнини

2. Моно- и полиненаситени мазнини

  • течни при стайна температура
  • предимно в растителните масла
  • позитивен ефект върху сърдечно съдовата система
  • омега-3 полиненаситените мазнини в състава на рибеното масло и лененото семе се считат за особено полезни и кардиопротективни.

3. Транс мазнини

  • получават се в резултат на промени в структурата на ненаситените мазнини, които се хидрогенират и се превръщат в транс изомери. Транс мазнините се получават най-често в резултат на агресивна термообработка.
  • асоциират се с неблагоприятни промени в клетъчните мембрани.
  • повишават нивото на общия и LDL "лошия" холестерол и понижава това на HDL "добрия" холестерол
  • включват се в състава на маргарините, готовите закуски, снаксове, пържени храни, сладки изделия и др.

Нарушения в приема на мазнини

При продължително значително ограничаване на мазнините в храната телесната маса намалява, растежът и развитието при децата се забавят, настъпват дегенеративни изменения в чер­ния дроб, бъбреците, централната нервна система, в ектодермалните образувания.

Излишък от мазнини, води до увеличаване на телесната маса и затлъстяване, до смущения в смилането и усвояването на храната, във функциите на панкреаса и черния дроб. Богатата на мазнини храна стимулира отделянето на жлъчни киселини, които са рисков фактор за рак на дебелото черво.

Нужди на организма от мазнини

Потребностите на тялото от мазнини зависят най-вече от възрастта, пола, физиологичното състояние, енергийния разход, особено­стите на климата и др. Допустимият относителен дял на енергията от мазнини трябва да бъде 15-30%. За ненаситените мастни киселини се препоръчва да бъдат 7-10%, а наситени­те - 0-10% от енергийния внос. В съвременните условия на живот се препоръчва ограничаване на консумацията на транс мастни киселини до минимум, на наситени мастни кисели­ни и на холестерол.

{rt}

Сподели или оцени, ако сме били полезни
1< 1< 1< 1< 1< Оценка 0.00 (0 гласове)

Подобни материали