Оптимално натоварване и видове

  1. Право пропорционална ли е връзката между физическото натоварване и положителните функционални изменения? Т.е. дали е вярно твърдението, че колкото повече тренираме, толкова по-голям напредък ще постигнем?
  2. Могат ли безгранично да нарастват положителните адаптационни промени в организма?

    Практиката показва, че съществува индивидуален предел на адаптация, при който темпа на прираста (адаптацията) постепенно се забавя. При продължителни максимални натоварвания се наблюдава срив на адаптацията. Оттук следва изводът: тренировъчното натоварване трябва да съответства на функционалното състояние на организма, т.е. да бъде адекватно.

    Определение: най-голям функционален и морфологичен ефект се получава, когато натоварването е оптимално, т.е. максимално ефективно за всеки нов етап от спортната подготовка. Основното е да се намери зоната (диапазона) на въздействие, в която натоварването предизвиква положителни функции и структурни промени в организма.

    Тази зона /диапазон/ на въздействие може най-точно да се охарактеризира чрез съотношението „доза-ефект”. Където дозата – това е физическото /външното/ натоварване, а ефектът – вътрешните промени в организма в резултат на въздействието. Водещ фактор се явява ефектът, защото той е коригиращ по отношение на дозировката.

    Тази двустранна връзка определя 3 типа взаимодействие:

    • положително (възходящо), т.е. натоварването има формиращо действие и носи нова информация за организма.
    • неутрално (без промени) – натоварването има само подържаща, но не и стимулираща роля. Не носи нова информация /няма резултат/.
    • негативно (низходящо) – когато натоварването е много слабо или много силно и води до отрицателен ефект – загубване на тренираността или претренираност.

    Важно! Параметрите на външното /физическо/ натоварване има преходно значение и трябва непрекъснато да се актуализира т.е. да се сравняват с ефекта от неговото прилагане и да се променят в съответствие с настъпилите нови адаптационни промени в организма на спортиста. Т.е. оптималното натоварване не е статично положение, а спортиста трябва да нагажда постоянно тренировъчната си програма спрямо настъпилите нови адаптационни процес.

    Видове натоварвания

    В зависимост от състоянието на спортиста и задачите на подготовката се наблюдават редуване на максимални, средни и малки по сила натоварвания.

    • Максимални натоварвания – те предизвикват качествено нови функционални и морфологични промени в организма на границата на неговите пределни възможности за даден етап от подготовката.
    • Средни – изпълняват предимно стабилизираща функция, стабилизират постигнатия резултат от максималните натоварвания.
    • Малки натоварвания – активизират възстановителните функции на организма и го подготвят за нови максимални натоварвания.

    Важно! Основно значение за качеството и ефективността на тренировъчния процес е оптималното състояние между всички елементи на натоварването, съобразено с моментното състояние на спортиста.

    Използвана литература:
    1. “Стрес и адаптация в спорта” - проф. Даниела Дашева, 1998 г.,
    2. “ Теория и методика на спортната тренировка” Любен Кръстев, Свилен Нейков, Даниела Дашева, 2001 г.
    Сподели или оцени, ако сме били полезни
    1< 1< 1< 1< 1< Оценка 0.00 (0 гласове)

    Подобни материали