Здравните последици от проблема с кучетата

Опасността не се изразява единствено в лошия външен вид и миризмата, носеща се от поредната грешна стъпка в току що отделените кучешки изпражнения. И докато в медиите предимно се отразяват единични случаи на ухапвания от бездомни или домашни кучета, проблемът се простира далеч отвъд границите на видимото.

Проблемът "улични кучета"

Макар и да няма статистика за броя на бездомните кучета в България, по неофициални данни само в столицата бродят близо 10 000. Но откъде идват те? Според изчисленията на Animal Rescue Sofia - една от най-активните организации в тази област, всяка година в София се изоставят близо 15 хиляди домашни кучета!

Районите с боклуци по улиците, незатворени контейнери за отпадъци, неоградени сметища и изоставените постройки пък приютяват домашните любимци, където те се размножават на спокойствие.

Факт е, че тези кучета са специфичен и неспецифичен преносител на заболявания, които са опасни не само за тях, но и за човека.

Проблемът "домашни кучета"

Регистрацията и микрочипирането на кучета са задължителни отдавна, но никой не контролира процеса. Така по последни данни от около 150 хил. домашни кучета в София само пет хиляди са вписани в общината.

Никой не контролира и свободното „разпространение“ на кучешките фекалии по улиците, които чрез мръсни обувки можем да разнесем практически навсякъде. Прахът от изсушените кучешки изпражнения е летлив и лесно може да бъде вдишан. По този начин се разпространяват заболявания като кучешка тения и токсокароза. Особено застрашени са малките деца.

Заболявания, причинявани от кучета

Кучето е приятел на човека от повече от 15 хилядолетия, но съжителството с него поражда редица здравни и социални проблеми. Нарастването на броя на безстопанствените и свободно скитащи кучета, както и недобрият контрол и ваксинация на домашните кучета (свободно изхождащи се навсякъде) увеличава риска за разпространение на редица инфекциозни и паразитни заболявания: ехинококоза, бяс, марсилска треска, токсокароза, микози и други.

Кучешка тения

Всеизвестна е ролята на кучето за възникването и разпространението на ехинококозата (кучешката тения). Тя е тежко протичащо паразитно заболяване, което води до продължителна нетрудоспособност, нерядко до трайна инвалидизация, а понякога и до смърт.

Заболеваемостта в България е в пъти по-висока от тази в развитите европейските страни (още ли се чудите защо?). Само през 2007 г. у нас са регистрирани 461 случая на заразени с ехинококоза, докато във всичките 25 страни членки на съюза, са заболели общо 350 души.

Източник на заразата е кучето, в червата на което се развива полово зрялата форма на кучешката тения. Заразяването му с нея се осъществява чрез прием на сурово месо и вътрешности на опаразитени с ехинококови мехури животни. След като тенията достигне полова си зрялост започва отделянето на яйца от храносмилателния тракт на кучето, които попадат в околната среда.

Човек се заразява най-често чрез поглъщане на яйцата на кучешката тения при пряк контакт с опаразитени кучета (целуване, милване, игра с тях, ползване на обща постеля) и по косвен път, при консумация на недобре измити плодове, зеленчуци и хранителни продукти, замърсени с кучешки фекалии.

Инкубационният (скритият) период на заболяването при човека е от 6 месеца до 10 и повече години. От погълнатите яйца се освобождават зародиши, които по кръвен път могат да засегнат всички органи и системи на човешкото тяло. Там те се развиват в ехинококови кисти (мехури), които имат размери от грахово зърно до човешка глава.

Заболяването протича като бавно развиващ се тумор, който притиска механично органите и тъканите, като нарушава техните функции. Тежестта на симптомите се определя от броя, големината и локализацията на ехинококовите мехури. Най-честите усложнения на заболяването са инфектиране на кистата, спонтанното и спукване и алергични реакции, водещи понякога до смърт.

Диагнозата се поставя чрез серологични и инструментални изследвания.

Лечението на ехинококозата е оперативно, като при пациенти, противопоказани за операция се провежда химиотерапия.

Бяс

Бесът е инфекциозно заболяване, което се причислява към т. нар. бавни вирусни инфекции, към които спадат HIV и болестта на Кройцфелд-Якобс.

Заразяването на човека се осъществява чрез попадане на слюнка от болното животно (най-често куче), при ухапване, одраскване или олигавяне на наранена кожа или лигавици. Бесът протича с тежко засягане на централната нервна система и смъртен изход. Не бива да се забравя, че при кучетата съществува и здраво носителство на вируса, т.е. кучето може да бъде видимо здраво дълго време, но при ухапване да предаде заразата.

Други заболявания

През последните години у нас се завърна Марсилската треска – едно остро заразно заболяване, с подчертано лятна сезонност. Преносител на заразата е кучешкият кърлеж. Заболяването протича с характерен пъпчест обрив. Рядко се развиват тежки усложнения като менингит, енцефалит, миокардит и други.

Друго не по-малко опасно заболяване, чиято честота бележи ръст в последните години, е токсокарозата или синдромът на мигриращата ларва.

Кучетата са причина и за голям брой заболявания на кожата и нейните придатъци. Най-чести сред тях са микозите (гъбичните заболявания), които са изключително упорити и лечението им е продължително и скъпоструващо.

Безстопанствените кучета и котки са резервоар на бълхи, които могат да принесат чума и туларемия.

При ухапване от куче

Първичната помощ включва обработка на раната - измиване с вода и сапун, а при по-голяма рана - йодиране. Поставяне на ТАП - ваксина (тетаничен анатоксин), така се предотвратява възможността за развитие на тетанус.

Всеки ухапан от куче трябва да потърси лекарска помощ! При най-малко съмнение, че ухапването е предизвикано от бесно куче, пострадалият се изпраща в Противобесен център, където се поставя противобесна ваксина. Решението за прилагане на противобесна ваксина се взема от лекаря, извършил първична обработка на раната и разпитал пострадалия относно обстоятелствата около ухапването.

Противобесен център в София има изграден в I МБАЛ (Първа градска болница), бул. "Патриарх Евтимий" №37, тел. 02/9883631. Адресът на най-близката аналогична структура в страната може да бъде получен от лекаря, извършил първична обработка на раната.

Имунизацията с противобесна ваксина се провежда в продължение на 10-30 дни. Тя започва веднага, като имунитетът се придобива 2 седмици след приключване на имунизационния цикъл. Това е единственото възможно лечение на беса и се прилага по време на инкубационния период на болестта.

Апел от автора

С тази статия не целя да хвърля вината върху кучетата, нито върху техните стопани (ако такива изобщо има), нито върху институциите (макар и да имах това намерение). Целта ми бе да обърна поне малко внимание на невидимата опасност, която се крие в липсата на ефективен контрол и проследяване не само на бездомните кучета, но и на домашните любимци.

И докато този контрол не се подобри, моята молба е да поемем отговорност за своите домашни любимци като

  • не оставяме изпражненията им върху детски площадки, паркове, улици и други обществени места
  • извършваме всички задължителни имунизации и мерки по обезпаразитяване
  • не ги изоставяме на улицата и по този начин да увеличаваме популацията на бездомните кучета
  • се отнасяме човешки с тях и въпреки това да не стимулираме тяхната раждаемост, ако не можем да се грижим адекватното за поколението им
Сподели или оцени, ако сме били полезни
1< 1< 1< 1< 1< Оценка 0.00 (0 гласове)

Подобни материали