Могат ли алергиите да бъдат полезни за здравето?

Алергиите могат да бъдат полезни

В зависимост от своята тежест алергиите могат да протекат с разнообразни оплаквания - от чувство на дискомфорт и сърбеж до непосредствена опасност за човешкия живот. Докато стотици хиляди българи са наясно с кихането, щипането и кашлянето, които идват с полените през пролетния сезон, други страдат от уртикария или далеч по-сериозни реакции като затруднения в дишането при прием на грешната храна.

За никого не е тайна, че честотата на алергиите се увеличава, частично поради по-голямата осведоменост на населението, но и поради други процеси, които до голяма степен са обгърнати в мистерия. Все повече и повече деца развиват реакции към често срещани храни като фъстъци, ядки, яйца, рибни продукти, мляко, пщеница или соя.

Но защо хората изобщо развиват алергии?

Едно от обясненията за това е, че алергиите са резултат от абнормно засилен имунен отговор, който тялото нормално използва в борбата с паразитите. Смята се, че това, което наричаме "алергия", е маханизъм за справяне с чужди на нашето тяло многоклетъчни, но при някои хора този процес е патологично изменен, така че често срещани субстанции като прах и полени отключват имунен отговор.

От друга страна обаче хранителните алергени и тези от околната среда нямат много общо с паразитите. Според Руслан Меджитов, професор по имунобиология в Йейл, алергиите имат за цел да отстранят вредните субстанции от организма.

В случая с сезонните алергии към дървесни или тревни полени симптомите обичайно включват прекомерно образуване на носни секрети, сълзене на очите и допълнителна продукция на слуз в лигавицата на дихателните пътища. По този начин тялото се опитва да отстрани веществата, които не иска да са там.

Подобно на горе описания механизъм, когато ви сърби кожата при контактните алергии, дейстията, които организма предприема, са насочени към отстаняване на засегнатите слоеве на кожата чрез разчесване. За жалост обаче при честа среща с алергена процесът хронифицира.

Хранителните алергии обичайно включват повръщане и диария, които също отстраняват нежеланите субстанции. Анафилактичният шок - най-опасната и смъртоносна реакция - включва оток на устната лигавица и гърлото и проблеми с дишането. Меджитов обяснява този феномен с свръхизява на нормалната алергична реакция, която е излязла извън контрол и може да причини смърт, така както септичният шок е екстремна форма на възпалителния процес.

Могат ли алергиите да бъдат полезни за здравето?

"Съществуват неща, които са пригодени да изпълняват определени полезни функции; ако те излязат извън контрол, могат да причинят проблем," казва Меджитов.

Алергиите карат хората да преустановят яденето на определени храни, които предизвикват реакцията и избягват тези храни в бъдеще.

Застъпниците на тезата на Меджитов са на мнение, че ефектите на определени компоненти от храната, която консумираме всеки ден, са все още неизвестни за човечеството. Може би съществуват определени химични субстанции в храните, които имат вреден ефект върху нашите клетки.

Според новата хипотеза алергичните хора са еволюционно по-пригодени в детоксикацията на тези субстанции от други. Последните пък от своя страна трябва да се "защитават" от вредните субстанции по други механизми.

От друга страна продукцията на слуз при засегнатите от алергия теоретично дава повишена защита от определени замърсители във въздуха, тъй като ще вдишат по-малко от тях. Това би означавало, че ако тези замърсители са карциногенни, алергичните хора биха имали по-малък риск да развият определени форми на рак във времето. Или най-добре - съзнателно ще избягват да влизат в помещения със замърсен въздух.

Хипотезата, че алергените предпазват от определени видове рак, определено не е нова и се подкрепя от редица доказателства. Проучване от 2011 година предполага, че алергиите може би играят протективна роля за развитието на глиома - най-често срещания мозъчен тумор. Друго проучване от същата година наблюдава подобна обратна връзка между контактните алергии и немеланомния кожен рак и рак на гърдата.

Използвана литература:

  • Innovating immunology: an interview with Ruslan Medzhitov, Dis Model Mech. 2011 July; 4(4): 430–432.
Сподели или оцени, ако сме били полезни
1< 1< 1< 1< 1< Оценка 0.00 (0 гласове)

Подобни материали