Стрес, дистрес и еустрес - закъде сме без тях?

Преди 15-ина години ме поканиха на семинар на тема „Как да се справим със стреса?”. Не бях чувала тази дума, не знаех какво е това, с което трябва непременно да се справим.

дистрес и еустрес

Сега думата стрес ни стряска непрекъснато, проглушава ушите ни от радио и телевизия, за всичко, което ни се случи или си мислим, че може да ни се случи, обвиняваме него, страшния стрес. Всъщност си го е имало откакто свят светува, но наречен с други имена или определян просто с думите: „Такъв е животът”.

Какво представлява в действителност стресът?

Според психолозите стресът е неспецифична реакция, предизвикана в отговор на уникални обстоятелства. Реакцията за защита и мобилизиране на силите на организма, за да се пребори с дадени обстоятелства е еднаква, но самите обстоятелства са много и различни като дъждовните капки или песъчинките на морския пясък. Същността на стреса е извеждането на организма от състоянието на покой или застой и мобилизирането му за посрещане или отблъскване на дадени обстоятелства.

Фази на стреса

Фазите му са три:

  • Първа фаза - тревога – осъзнаване на новата ситуация и решение как да действаме- да приемем ли борбата или да избягаме, ако е възможно.
  • Втора фаза – съпротивление или устойчивост – организмът се мобилизира, действа и променя или побеждава ситуацията и тогава стресът изчезва.
  • Трета фаза – изтощение – стресът е по-силен, отколкото можем да понесем. Ако ситуацията не се промени, с времето може да дойдат физически увреждания, а в най-лошия случай настъпва смъртта.

Стресът е различен за различните хора...

Стресът в голяма степен зависи от оценката на дадения човек за ситуацията. Някой може да се разболее и дори да умре от притеснение, че не може да си изплати заема, а друг цял живот живее на кредит и се чувства напълно в свои води.

Според отношението ни към него стресът бива положителен – еустрес и отрицателен – дистрес. Въздействията на тези два вида стрес върху нас са коренно различни – лошият вгорчава живота ни, а добрият ни дава крила. Странното е, че ако сме подложени на прекалено много стрес от какъвто и да е характер, последиците са едни и същи – изтощение и, ако не променим нещата, смърт.

С опити върху мишки учени са установили, че изпитването на много удоволствие е също толкова пагубно, колкото прекаленото страдание. Особено ярък пример са наркоманите, при които непрекъснатото търсене на силни, красиви усещания довежда до тъжен край.

Но без стреса животът ни е немислим. Нищо няма да се случва, никой няма да ни притеснява, но няма и да ни радва. Потвърждение на това е, че хората, останали сами и ненужни на никого, са подложени на най-страшния стрес – да не правят нищо. Истински щастлив е човек, ако в живота му има баланс между добрия и лошия стрес.

Как да се справим със стреса, как да го балансираме?

Да обучаваме волята си. Твърдението, че волята трябва да се калява, не е празна измислица. Без воля не можем да постигнем нищо. Когато сме в стресова ситуация, първо трябва да решим как да реагираме – да се борим ли (като приемем или променим ситуацията), или да отстъпваме. При положително решение волята ще ни потрябва.

Да не се страхуваме да променим нещата. Ако решим, че ситуацията, която ни притеснява, наистина трябва да се промени, да изоставим всички страхове и да действаме. Не вярвайте на многото филми, които ни внушават, че ако направим това и това, другият ще реагира точно по определен начин.

В 90% от случаите това не става и понякога преживяваме години в страх и притеснение, а когато накрая измъчени до предела, решим да действаме, изходът е съвсем различен. Тогава си казваме: „Ако знаех, че така ще се наредят нещата, щях да направя това по-рано. Така че, ако сме решили да действаме, нека го направим незабавно. Разбира се, първо да обмислим ситуацията и да действаме по най-добрия начин.

Да променим своята оценка и начин на мислене. Ако не е във властта ни да променим ситуацията, винаги можем да променим отношението си към нея. В такъв случай е много вероятно да се промени и самата ситуация. Ако хората, с които живеем или работим постоянно, ни дразнят, негативните чувства, излъчвани от нас, се отразяват в тях и рикошират върху нас с удвоена сила.

Тук също нейно величество Волята играе немалка роля. Нека си мислим така : един живот живеем, има ли смисъл да го прекараме в караници и неприятности. И когато дойде решителният час, да се усмихнем кротко или дори малко глуповато на доминиращия дразнител на живота си. Щом не се подклажда, омразата ще изтлее независимо от желанието на другия и стресът тихо ще изчезне.

Да раздаваме любов. Любовта е най-ефикасното хапче против стреса. Каквито и беди да ни постигнат, ако имаме любов и приятелства, те се понасят по-лесно. А да не говорим за хубавите моменти в живота – с приятелите те са истински празници. Както казва народът: споделената мъка е половин мъка , а споделената радост става двойна. А самото раздаване на любов е свързано с приятни чувства и отделянето на ендорфини, което също ни защитава от стреса.

Да имаме дълготраен смисъл в живота. Загубата на идеалите и смисъла в живота довежда до най-дълбок и нелечим стрес. По принцип стресът е предимно психическо заболяване, затова повечето причини за него засягат душевността на човека. От най-голяма важност е да имаме дълготрайни начинания, които да определят смисъла на живота ни. На първо място за някои идват идеалите, религията, чийто смисъл е вечен. За други това са кариерата, продължаваща много години, отглеждането на деца и внуци.

Човек, който е наясно защо живее, е почти недосегаем за дистреса. Доброто, обичащо семейство, любимата професия, съзнанието за чиста съвест и изпълнен дълг също са здрави брони, които ни предпазват от него.

{rt}

Сподели или оцени, ако сме били полезни
1< 1< 1< 1< 1< Оценка 0.00 (0 гласове)

Подобни материали